Само няколко седмици по-късно, след като в нашия малък параклис всекидневно са били отслужвани литургии за душата на моя съпруг, от дома на майка ми пристига вестоносец, с черна лента на шапката, за да съобщи, че тя е починала, и разбирам, че сега съм съвсем сама на света. Единствените близки, които са ми останали, са изгнаникът Джаспър и синът ми, който е с него. Аз съм осиротяла и овдовяла, а детето ми е далече от мен. Вятърът ги е отклонил от курса им, и вместо да акостират във Франция, както планирахме, те слезли на суша в Бретан. Джаспър ми пише, че така късметът най-после се обръща в наша полза, защото са се срещнали с херцога на Бретан, който им обещава безопасност и гостоприемство в херцогството си, и че може би ще са в по-голяма безопасност в Бретан, отколкото във Франция, с която Едуард със сигурност ще сключи мирен договор, тъй като сега иска единствено мир, и изобщо не го е грижа за честта на Англия. Отговарям веднага.
Мой скъпи братко Джаспър,
Пиша, за да ти съобщя, че съпругът ми, сър Хенри Стафорд, почина от раните си, и следователно сега съм вдовица. Обръщам се към теб като глава на рода Тюдор, за да ме посъветваш какво да сторя.
Поколебавам се. Пиша: "Да дойда ли при теб?" А след това го задрасквам и изхвърлям листа. Пиша: "Може ли да дойда да видя сина си?" След това пиша: " Моля те, Джаспър... "
Накрая пиша: "Очаквам съветите ти", и го изпращам по вестоносец.
После чакам отговора.
Питам се дали ще прати някой да ме отведе при тях? Питам се дали най-сетне ще каже, че можем да бъдем заедно, с моето момче?
Зимата на 1471-72
Нося траур за съпруга си и за майка си; затварям и заключвам голяма част от къщата. Като вдовица, от мен няма да се очаква да приемам и забавлявам съседите си, не и през тази първа година след загубата ми; и макар да съм изтъкната дама от династията Ланкастър, няма да бъда повикана в двора, нито пък този нов крал, този подобен на повяхнала роза крал и плодовитата му съпруга ще ме посетят през дванайсетте месеца на траура ми. Не е нужно да се безпокоя, че ще ме удостоят с вниманието си. Предполагам, че искат да забравят напълно за мен и за фамилията Ланкастър. Особено се съмнявам, че тя, която е толкова по-възрастна от него – вече на трийсет и четири години! – би искала той да се срещне с мен в първата година на вдовството ми, когато би видял двайсет и осемгодишната наследница на фамилията Ланкастър, във владение на състоянието си, готова да се омъжи отново. Навярно ще съжали, че е избрал една незначителна жена.
Но Джаспър не ме призовава, не ме вика да напусна безопасността на Англия, за да се отправя към опасността и предизвикателството на живота с него в Бретан. Вместо това той пише, че херцогът на Бретан е обещал да даде закрила на него и Хенри. Не ми казва да дойда при него. Не иска да види, че това е нашият шанс, единственият ни шанс, и аз разбирам мълчанието му много добре. Той е посветил живота си на сина ми, на това, да го отгледа, за да приеме той името и земите си. Няма да изложи всичко на риск, като се ожени за мен и допусне тримата да заживеем заедно в изгнание. Той трябва да ме задържи в Англия, да съхраня наследството на Хенри, да управлявам земите му и да се грижа за интересите му. Джаспър ме обича, зная това; но това е, както казва той, изтънчена, рицарска любов, от разстояние. Изглежда, че няма нищо против разстоянието да е толкова голямо.
Земите от зестрата ми се връщат отново в мое владение, аз започвам да събирам сведения за тях и да викам управителите да се явят при мен, за да могат да ми обяснят какви печалби могат да се получат от тях. Поне съпругът ми ги е поддържал добросъвестно; беше добър земевладелец, макар да не беше добър военачалник. Добър английски земевладелец, но не и герой. Не скърбя за него като съпруга, както Ан Деверьо скърбеше за съпруга си Уилям Хърбърт. Тя му обеща, че никога няма да се омъжи отново; закле се, че ще отиде в гроба с надеждата да го срещне в рая. Предполагам, че са били влюбени по някакъв начин, макар и женени по силата на брачен договор. Предполагам, че са намирали някакъв вид страст в брака си. Това се случва рядко, но не невъзможно. Наистина се надявам, че не са втълпили на сина ми някакви представи, че трябва да обича съпругата си; мъж, който е определен да бъде крал, може да се омъжи само по изгода. Една разумна жена би трябвало винаги да се омъжва единствено с цел да подобри положението на семейството си. Само някоя сладострастна глупачка може да сънува всяка нощ брак по любов..