Сър Хенри може и да се е надявал на нещо повече от привързаност по задължение от моя страна; но моята любов беше отдадена на сина ми, на семейството ми, и на моя Бог, много преди изобщо да се срещнем. От детинство исках безбрачен и целомъдрен живот, и никой от моите съпрузи не ме съблазни да се откажа от призванието си. Хенри Стафорд беше по-скоро спокоен и кротък, отколкото страстен мъж, а в по-късните си години стана предател. Но съвсем честно казано, сега, когато вече го няма, откривам, че ми липсва повече, отколкото можех да предположа.
Липсва ми близостта му и общуването с него. Къщата ми се струваше някак по-топла, когато той си беше у дома, а той си бе винаги у дома, като любимо куче край огнището. Липсват ми неговата сдържана ирония и тактичното му здравомислие. А в първите месеци на вдовството си размишлявам и върху съвета му да се примиря със сина на Йорк на престола и неговия син в кралската люлка. Може би войните наистина са приключили, може би най-накрая сме победени, може би моята задача в живота е да се науча на смирение: да живея без надежда. Аз, която изградих себе си по образ и подобие на една сражаваща се девица, навярно ще трябва да се науча как да се превърна в една победена вдовица. Навярно такава е суровата Божия воля за мен, и би трябвало да се науча да се подчинявам.
За миг, само за миг, докато се разхождам бавно из тихата си къща, сама в тъмната си рокля, се запитвам дали бих могла да изоставя напълно Англия и, неканена, просто да се присъединя към Джаспър и сина си в Бретан. Бих могла да взема със себе си достатъчно средства, за да се издържаме в продължение на година-две. Бих могла да се омъжа за Джаспър и бихме могли да живеем като семейство, и дори и никога да не извоюваме трона отново за Хенри, бихме могли да създадем собствено семейство и да живеем като изгнаници с кралска кръв.
Това е мечта, която си позволявам за не повече от един изпълнен с копнеж миг. да живея със сина си и да го наблюдавам как расте, е радост, с която Бог не ме е дарил. Ако се омъжа за някого по любов, това би било за първи път в един живот, видял два лишени от любов брачни съюза. Страстта между мъж и жена не е пътят, който ми е набелязан. Зная, че Бог иска от мен да служа на сина си и на рода си в Англия. Да избягам в Бретан като циганка, за да бъда с тях двамата, би означавало да се откажа от всякакъв шанс да се погрижа синът ми да получи обратно наследството си, да си възвърне титлата, а той самият да се върне благополучно на мястото си в най-висшите кръгове на страната. И не мога да не отбележа, че Джаспър избира каузата на Хенри пред майката на Хенри.
Дори ако предсмъртният съвет на съпруга ми се окаже правилен, и за Хенри няма бъдеще като крал на Англия, дори тогава аз все пак трябва да предявя претенции за графската му титла и да се опитам да се погрижа земите му да му бъдат върнати. Това е пътят, по който трябва да поема сега. Ако смятам да служа на семейството си и на сина си, ще трябва да си осигуря място в двора на Йорк, независимо от това, което мисля за Едуард и неговата очарователна кралица. Ще се науча да се усмихвам на враговете си. Ще трябва да си намеря съпруг, който има влияние сред тях, който може да ме отведе до най-високото място в страната, но въпреки това да има разума да мисли за себе си и да обслужва собствената си амбиция, както и моята.
Април 1472
Давам си един месец да преценя кралския двор на династията Йорк, дворът на узурпаторите, приели за свой герб розата, която расте в живите плетове, и да се питам кой от мъжете, ползващи се с благоволението на краля, е най-вероятно да закриля мен и земите ми и да доведе сина ми безпрепятствено у дома. Уилям, който сега носи благородническата титла лорд Хейстингс, най-добрият приятел и другар на краля, вече има съпруга, а и във всеки случай е предан от сърце и душа на Едуард. Той никога не би поставил интереса на един заварен син над интересите на любимия си крал. Никога не би изменил на Йорк, а аз трябва да се омъжа за човек, който е готов да бъде верен на моята кауза. И най-добре би било да се сдобия със съпруг, който е готов да стане изменник. Братът на кралицата, сър Антъни Удвил, новият граф Ривърс, би представлявал интерес, само че той е пословично предан на сестра си и дълбоко я обича. Дори и да можех да се насиля да сключа брак във вулгарното семейство на кралица, която е срещнала съпруга си, застанала край пътя като блудница, не бих могла да обърна никого от нейното семейство срещу нея и срещу скъпия им невръстен син. Те се държат заедно като разбойници, каквито са си всъщност. Хората от семейство Ривърс винаги се събират заедно, като притоци в една река, така казват всички. А реките текат винаги надолу, разбира се.