Поглеждам се в огледалото, преди да сляза при него, и отново изпитвам безплодното си раздразнение към кралицата от фамилията Йорк. Казват, че тя имала големи сиви очи, а моите са просто само кафяви. Казват, че тя носела високи, конусовидни диадеми, от които шеметно се спускали скъпи воали, които я правели да изглежда седем фута висока; а аз нося забрадка като монахиня. Казват, че тя има коса като злато, а моята е кестенява, като гъста грива на планинско пони. Аз съм се обучавала в светите ритуали, в духовен живот, а тя е изпълнена със суетност. Висока съм като нея, и съм слаба от постенето в светите дни. Аз съм силна и смела, а това би трябвало да бъдат качествата, които един разумен мъж да търси у една жена. Защото вижте: мога да чета, мога да пиша, мои са заслугите за няколко превода от френски, уча латински, и съм съставила малък собствен молитвеник, който съм преписала и съм раздала на слугите си, нареждайки им да го четат сутрин и вечер. Има твърде малко такива жени – всъщност, има ли друга жена в страната, която може да се похвали с толкова неща? Аз съм високо интелигентна, високо образована жена, от кралския род, призвана от Бога за големи дела, направлявана лично от светата Дева, и постоянно чувам Божия глас в молитвите си.
Но добре си давам сметка, че тези добродетели нямат стойност в света, в който една жена като кралицата е възхвалявана до небесата заради съблазнителната си усмивка и плодовитостта на храненото си със сметана тяло. Аз съм сериозна, пряма, амбициозна жена. А днес трябва да се запитам дали това ще бъде достатъчно за моя нов съпруг. Знам – кой би могъл да знае по-добре от мен, която съм била пренебрегвана цял живот! – че духовните богатства не се ценят твърде много в света.
Храним се в залата пред арендаторите и слугите ми, и затова не можем да разговаряме насаме, докато той не идва в покоите ми след вечеря. Дамите ми шият заедно с мен, а една от тях чете от Библията, когато той влиза и заема мястото си, без да я прекъсва, като слуша, свел глава, докато тя стига до края на пасажа. Значи е набожен човек, или поне се представя за такъв. После аз им кимвам да се отдръпнат настрани, и двамата с него сядаме до огъня. Той заема мястото, на което съпругът ми Хенри имаше навика да сяда вечер, като говори за незначителни неща, чупи орехи и хвърля черупките в огнището; и за миг с изненада чувствам как ме обзема тъга заради загубата на онзи спокоен, приятен човек, който имаше дарбата на простодушните праведници: да се чувства доволен от един скромен живот.
– Надявам се, че ще ви удовлетворя като съпруга – казвам тихо. – Помислих си, че това споразумение ще бъде еднакво удобно и за двама ни.
– Радвам се, че сте помислили за това – казва той любезно.
Поколебавам се:
– Вярвам, съветниците ми са ви дали ясно да разберете, че не възнамерявам от брака ни да има поколение?
Той не вдига поглед към мен: може би съм го смутила с прямотата си.
– Известно ми е, че бракът ще бъде обвързващ, но няма да бъде консумиран. Ще споделим легло тази вечер, за да изпълним договора, но доколкото разбирам, вие държите на целомъдрието си като монахиня?
Поемам си леко дъх:
– Надявам се това да е приемливо за вас?
– Напълно – казва той студено.
За миг, докато гледам сведеното му надолу лице, се запитвам дали наистина искам той с такава готовност да се съгласи да ми бъде съпруг, но никога – любим. Кралица Елизабет, жена, с шест години по-възрастна от мен, е страстно обладавана в леглото от съпруга си, който дава израз на страстта си, дарявайки я с ново бебе почти всяка година. Бях безплодна с Хенри Стафорд, когато понасях редките му опити за интимност; но навярно бих могла да имам нов шанс с този съпруг, сам той – баща, ако не бях изключила тази възможност още преди да се срещнем.
– Вярвам, че съм избрана от Бог за по-висша цел – обяснявам, почти сякаш го подканвам да започне спор. – И че Неговата воля е да бъда подготвена за това. Не мога да бъда едновременно любовница на мъж, и Божия слугиня.
– Както желаете – казва той, сякаш му е безразлично.
Искам да разбере, че това е призвание. Предполагам, че някак, по някаква причина, искам той да се опита да ме убеди наистина да му бъда съпруга.
– Вярвам, че Господ ме е избрал да родя следващия крал на Англия от династията Ланкастър – прошепвам му аз. – Посветила съм живота си на опазването на сина си и съм положила свята клетва, че ще го поставя на престола, каквото и да ми струва. Ще имам само един син; посветила съм се само на неговия успех.