Съдията Ди продължи спокойно:
— Полковник Ши Лан се е качил в стаята на Су малко преди два часа, веднага след обучението в катерене по стени. Това означава, че той е бил по долни дрехи и бос. Не е можел да носи оръжие, а и не му е трябвало. Защото му е било известно, че Су има навик да хвърля колчана със стрелите си в нишата под прозореца. Планът му е бил да грабне една стрела и да промуши смъртоносно заспалия Су. Когато е влязъл обаче, е видял, че Су е прав. Стоял е пред кушетката с ботуши и бронирана ризница. Ши Лан не е можел да го убие, както е бил запланувал. Тогава е забелязал, че една от стрелите, паднала от колчана на пода, е насочена към Су. Ши Лан е стъпил върху нея, защипал я е между палеца и втория пръст на крака си малко под острието на върха и с мощно движение я е запратил към незащитения корем на Су. В същото време е разиграл сценка заради Мън — в случай че той гледа от прозореца на оръжейната: размахал е ръце и е закрещял, заглушавайки стенанията на Су, който е паднал по гръб на кушетката. Убеждавайки се, че жертвата му е мъртва, е излязъл навън и е повикал стражите. После, влизайки отново в стаята заедно с коменданта и полковник Мао, е използвал настъпилата суматоха, за да пусне незабелязано печата на Су в чекмеджето на писалището му. Всичко е вървяло добре за престъпника. Той не е предвидил само един факт, а именно че мъртвият ще бъде намерен с ботуши. Това ме накара да предположа, че Су не е бил убит, докато е спял. Разбираемо е, че не е свалил бронираната си ризница за едно кратко дремване, тъй като е щяло да му отнеме много време. Но е хвърлил шлема си на писалището и би трябвало да се очаква, че преди да си легне, ще събуе и ботушите.
Ди замълча. Сега всички погледи бяха отправени към полковник Ши Лан. Той хвърли презрителен поглед към съдията и попита със злъчна усмивка:
— И как мислите да докажете тази фантастична теория?
— Засега — спокойно отвърна съдията — чрез факта, че вие имате лошо одраскване на палеца на десния си крак. Защото там, където е лежала стрелата, от дъсчения под е стърчала главичката на един пирон. Когато сте запратили стрелата към Су, тя е раздрала подсилващата я червена лента, а също така е одраскала палеца ви. Мястото е зацапано с малки кървави петна. Окончателното доказателство ще бъде налице по-късно, когато Пак и Йе бъдат арестувани и когато подправеният документ бъде открит във Военното министерство.
Лицето на Ши Лан беше станало мораво, устните му се разкривиха. Но той се овладя и каза с твърд глас:
— Не е необходимо да чакате толкова. Аз убих Су. Имам дългове и ми трябват пари. След десетина дни щях да изляза в отпуск по болест и никога нямаше да се върна. Нямах намерение да убивам Су. Надявах се, че ще мога да върна печата, като го оставя на писалището. Но той откри липсата му твърде скоро, затова реших да го промуша със стрела, докато спи. Но когато влязох в стаята, видях, че е на крак. Той изкрещя: „Сега се уверих, че подозренията ми са били верни. Ти си откраднал печата ми!“ Помислих, че съм загубен, защото, да се нахвърлиш върху Су въоръжен само с една стрела, би било равно на самоубийство, а от друга страна, ако Мън гледаше през прозореца, щеше да види сборичкването. Тогава погледът ми падна върху стрелата на пода и аз я запратих към корема на Су. — Ши Лан обърса потта от челото си и заключи: — Не съжалявам, защото Су беше лош човек. Мъчно ми е, че трябваше да те принеса в жертва, Мън, но нямах друг изход. Това е!
Комендантът се надигна от стола си:
— Мечът ти, Ши Лан!
Докато сваляше колана, на който висеше мечът му, полковникът с горчивина каза на съдията:
— Ах, ти, хитър дявол! Как ме разкри?
Съдията отговори лукаво:
— Преди всичко с помощта на червената лента.