— Твърде много хора мразеха Су. Той беше добър командир, но изключителен педант. Налагаше сурови наказания при най-дребното провинение. А аз винаги съм смятал, че тук имам само приятели. Ако съм обидил някого, било е неволно. Но обидата си е обида…
Съдията мълчаливо се съгласи. Той помисли малко, после продължи:
— Кажете ми какво точно правихте, след като се върнахте в крепостта вечерта преди убийството.
— По-скоро сутринта — каза Мън с иронична усмивка. — Беше доста след полунощ. По обратния път с лодката малко изтрезнях, но все още бях във весело настроение. Капитанът на стражите, добър човек, ми помогна да се кача в стаята си. Аз малко го отегчих, не го пусках да си отиде, настоявах да му разкажа с най-големи подробности колко весело сме прекарали вечерта, колко добри момчета са ония двама корейци и колко са щедри. Пак и Йе, така се казваха… Какво смешно произношение имат тези хора! — Мън се почеса по чорлавата глава и продължи: — Да, спомням си… пуснах капитана да си отиде чак когато тържествено ми обеща, че следващата седмица ще дойде с мен. Казах му, че според думите на Пак и Йе тогава щели да имат още повече пари и са решили да организират истински гуляй за мен и за всичките ми приятели. Легнах си напълно облечен, чувствах се безкрайно щастлив… Но на сутринта не беше същото! Главата ме болеше, та се цепеше! Успях някак да изкарам сутрешните занятия, но бях много доволен, когато свършиха и можех да се кача в стаята си, за да подремна. И тогава, тъкмо като се канех да се тръшна на леглото, видях тази бележка. Аз…
— Не забелязахте ли, че е подправена? — прекъсна го съдията.
— О, небеса… не! Аз не съм специалист по почерците! При това тя съдържаше само няколко небрежно надраскани йероглифа. Но беше подпечатана с личния печат на Су и той беше истински. Виждал съм го стотици пъти на най-различни документи. Ако го нямаше печата, щях да си помисля, че някой от колегите ми си е направил шега, и щях да попитам Су. Но този печат правеше бележката също като истинска и аз веднага се качих в оръжейната. Су не обичаше да заповядва по два пъти… И така започнаха неприятностите ми!
— Докато бяхте в оръжейната, не погледнахте ли през прозореца?
— Защо да поглеждам?… Очаквах Су да се качи всеки момент. Започнах да разглеждам някои от арбалетите… това е всичко!
Съдията огледа широкото честно лице на Мън. После внезапно пристъпи към железните решетки и яростно извика:
— Вие прикривате някого, Мън!
Мън се изчерви. Стискайки железните пречки с едрите си могъщи ръце, той изръмжа:
— Приказвате безсмислици! Вие сте цивилен. По-добре не се месете във военните работи! — после се обърна и продължи да крачи из килията.
— Както желаете! — хладно рече съдията.
Той тръгна обратно по коридора. Тъмничарят отвори тежката желязна врата и лейтенант Као го отведе обратно в кабинета на коменданта.
— Е, какво мислите за полковник Мън? — попита Фан.
— Струва ми се, че не е от хората, които биха убили човек в съня му — предпазливо отговори съдията. — Разбира се, никога не се знае… Между другото забутал съм някъде едно копие от официалната ви кореспонденция, която винаги сте били така любезен да ми предоставяте. Бих ли могъл да получа едно допълнително копие, колкото да попълня папката си? Номерът на документа е П-404.
Комендантът изглеждаше силно учуден от тази неочаквана молба, но нареди на един от помощниците си да донесе документа от архива.
Офицерът се върна след изненадващо кратко време. Той подаде на коменданта два листа хартия. Фан ги прегледа, после ги връчи на съдията с думите:
— Заповядайте! Рутинни материали.
Съдията видя, че първият лист съдържа предложение за повишаването на Као и на трима други лейтенанти в капитански чин заедно със списък, в който се цитираха имената, възрастта и продължителността на военния им стаж. Той бе подпечатан с печата на Су. Вторият лист съдържаше само няколко реда, чрез които комендантът изразяваше надеждата си, че Военното министерство ще удовлетвори искането в най-скоро време. Той бе подпечатан с големия печат на коменданта. Бяха отбелязани датата и номерът: П-404.
Съдията поклати глава:
— Станала е някаква грешка. Липсващият документ би трябвало да съдържа заявка за покупки, тъй като следващият номер — П-405, — в който се отправя молба за доставка на кожени пояси, препраща обратно към документ П-404. По тази причина буквата П в документ П-404 би трябвало да е съкращение за Покупки, а не за Персонал.