От дъното на коридора към кабинета на Сони се носеше металното жужене на принтера; някой беше подранил. Ронда поддържа офиса си в изряден ред. Лесно открих досието на Устинов в един шкаф. Вътре беше и видеокасетата. Взех я.
Чух пред вратата стъпки, затворих досието и го върнах на мястото му в същия миг, в който вратата се отвори.
— Здравейте, инспекторе — поздрави Рой Питъс.
Излязох при него в коридора и притворих вратата. Държах в ръка касетата, но Питъс не го направи на въпрос.
Огледа внимателно лицето ми.
— Имаш ли нужда от лекар?
— Просто драскотини.
— Чух, че си паднал от колелото — пусна лека усмивка. — Кафе?
Поканата ме изненада — агент Питъс не приличаше на приказлив или контактен човек.
— Не тук — уточни.
Тихомълком напуснахме сградата.
Отидохме в едно кафене до „Променейд“. Над реката чайки практикуваха тай чи за напреднали.
— Рано ставаш — изръсих.
Не отговори.
— Паркирайте се някъде, веднага идвам — извика ни сервитьорката. Лицето й беше изтощено колкото косата.
Кафенето беше почти празно, с изключение на един таксиметров шофьор с тюрбан, който нагъваше палачинки, и възрастна двойка, разменяща си влюбени погледи над закуската за 99 цента. Може и те да страдаха от безсъние.
Рой Питъс сгъна сакото си, внимателно го остави на пейката и се пъхна до него. Аз седнах от другата страна.
Когато кафето пристигна, той леко се наведе към мен и без всякакъв увод каза:
— Това, което се чудех дали да ти кажа, е, че някой ти е вдигнал мерника.
— Кой? — попитах и извадих цигара от джоба си.
— Имаш ли нещо против да не пушиш?
— Извинявай.
— Опитвам се да ги откажа, адска мъка е.
През цялата тази размяна на любезности сърцето ми галопираше. Давай по същество, си мислех, но беше ясно, че Питъс ще наложи своето темпо. Поръча препечена английска кифла. Аз пих кафе. Зъбите ме боляха зверски.
— Ще ми донесете ли мармалад вместо гроздово желе? — попита той сервитьорката.
О, за бога!
— Знаеш ли името му?
— Не.
Опитах да прогоня паниката. Умирах си за цигара.
— И си знаел още преди убийството на Устинов?
— Мисля, че да. Към теб беше проявен интерес. Поискаха ни досието ти на базата на Закона за свободен достъп до информацията. Вярваш ли в съвпаденията?
— Естествено.
Питъс се ухили.
— Не раздаваме току-така досиета. Обикновено се размотаваме, после замазваме най-интересното с черен маркер. Този път заповедта беше за спешна доставка от място, на което не можехме да откажем.
— Кога?
— Преди две-три седмици. Това говори ли ти нещо?
— Горе-долу тогава получих писмото на Устинов.
— Той ти писа?
— Чрез издателя си. Някой си Фрай.
— Филип Фрай?
— Аха. — Не исках да намесвам леля Бърди. — Мислиш ли, че има връзка с Устинов?
— Или с някой, който не го обича и е решил, че знае прекалено много. И че ако се е доверил на някого, това може би си ти.
— Откъде е разбрал, че се познаваме?
— Това е Ню Йорк, клюките се промъкват навсякъде. Липърт знае. Аз знам.
— Нещо ново за убиеца?
— Нюйоркската полиция комуникира с нас само в краен случай. — Това прозвуча леко саркастично.
— Видеокасетата не помогна ли?
— Не особено. Получихме километри лента от шоуто, но записът не струва.
— Говорим за наемен убиец руснак?
— Като че ли да.
— Но защо да го убиват сега? Защо по телевизията?
Питъс сви рамене.
— Връзва се само ако е предупреждение. Отмъщение. Ще ми разкажеш ли за белезите по лицето си, инспекторе?
Не отговорих.
— Знаеш ли, че навремето аз разследвах твоя случай? — попита Питъс.
— Сериозно?
— Тогава бях зачислен към Имиграционните. Заинтригува ме. Говореше чужди езици, беше умен. Решихме, че си човек на КГБ.
— Майтапиш се.
— Никога не се майтапя — отсече Питъс. — След като те проверихме, те искаха от много места, но Сони Липърт се беше наредил на опашката пръв. Даде ти каквото искаше, предполагам.
— Какво мислиш, исках?
— Обикновен живот. Без минало. Малко тръпка, но не прекалено. Тук гадая. — Питъс разбърка кафето си и се вторачи в пяната като човек, мечтаещ за родния Уайоминг и разполагащ с куп свободно време. — Знам, че официално си в отпуск и вероятно ще напускаш. Не ми влиза в работата. Знам и че имаш интерес да откриеш убиеца на Устинов. Ще съм ти благодарен, ако ме държиш в течение. Ще ти дам домашния си телефон.