— Стан Гец го прави по-добре.
— Да — казах. — Обичаш ли Гец?
— Няма по-добър от него — каза тя и аз окончателно лапнах. — Родителите ми бяха от старите комунисти и до последно съхраниха вярата си. Праведни пилигрими от Нова Англия. Приютяваха всички — пътуващи събратя по идея, хипита, черни пантери. Господи, как копнеех поне за една вечеря насаме с родителите си. Вложиха цялата си енергия в това, всичко. Мисля, че майчинството направо изкара ангелите на майка ми.
— Откъде знаеш?
— След като умря, открих в нещата й писмо. От баба ми, нейната майка. Според мен следва да прибереш малката Лили, пишеше. Тогава трябва да съм била почти на година, затова предположих, че ме е зарязала.
— Добре си се оправила обаче.
— Да, даже зарязах позите на добро момиченце, за да им привлека вниманието. — Беше се зачервила от виното. Подпря се на лакти на масата и се приведе напред. — Добре ми дойде, станах по-силна. Сега не ме е страх почти от нищо.
— Освен от чувствата ти?
— Право в десетката. — Премести тежестта си. — Не знам защо ти разказвам всичко това. Може би те харесвам.
— Надявам се.
— Трябва да ти кажа още нещо. — Наведе се по-близо.
Надявах се да ми каже, че е лудо влюбена в мен.
Усещах дъха й.
— Наистина обичам Тони Бенет. Може би дори повече от Синатра. Твой ред е — добави и махна на келнера за още вино.
— Какво искаш да знаеш?
— Има ли много за разказване?
Разказах й повечето от нещата, които бях изкопал. Не ми отне много време.
— Мислиш, че е по поръчка на мафията?
— Това е очевидният отговор, но защо? Какво е знаел Устинов, което да не е известно на всички останали апаратчици на КГБ?
Тя ме изгледа.
— За теб е важно.
— Да.
— Страшен случай.
— По-скоро е лично.
— Разкажи ми. — Отпи от виното, изтри уста с опакото на ръката си, наведе се и сложи длан върху моята. Погъделичка ме.
Отпих, поех си дълбоко дъх и погледнах в светлите сиво-сини очи. Знаех, че у нея има нещо, до което никога няма да достигна, но ако успеех да я изненадам, може би щях и да я прелъстя. Не бях говорил за Генадий с никого, освен малко с Рики.
— Разкажи ми — повтори тя.
Разказах й за Генадий и баща ми. Нейното беше талант — слушаше, обгърнала лице в длани, сякаш й разказвах най-интересното нещо на света.
Облегнах се назад и я погледнах.
— Наричах го чичо Генадий. Обожавах го. Генадий се връщаше от Америка като кинозвезда, с приказни подаръци, истории, плочи и новини от една друга планета. Все едно беше ходил на Луната. — Отпих. — Господи, колко исках да съм американец. Не интелектуалец. Истински американец. — Имах чувството, че мога да й разкажа всичко. — Майка ми казваше, че съм роден за американец. Защото винаги бях в добро настроение. Това беше семейната ни шега.
Лили наля вино в чашата ми.
— После Генадий изчезна. Може би ни предаде, кой знае. Баща ми изгуби работата си. Известно време живеехме в мизерия. Аз почнах да трупам омраза. Не знам дали ме разбираш. Дори когато дойдох тук. Мразех всичко руско. Мрънкането, идеологията, суеверията. Мразя мусенето, инерцията. А, и борша.
— И затова се прекрои в нюйоркско ченге.
— Ами да. Нали това е Ню Йорк — всеки си избира роля, а не можех да свиря на саксофон. Генадий искаше да се срещнем, аз отказвах. После си помислих, какво толкова, и се съгласих. Бях престанал да тая гняв. Да съм руснак. Бях съвсем друг човек. Исках да го видя. Отидох в болницата и какво видях — един закачен на системи мъртвец.
— Наистина съжалявам.
— И аз.
— Как е истинското ти име?
— Артьом Осталски. Открай време ми викат Арти. Приех фамилията на майка си.
— Значи Артьом Осталски стана Арти Коен. — Избърса уста със салфетка. За толкова едра, приказлива жена имаше свенлива усмивка. — Ще направиш ли нещо за мен?
— Разбира се.
— Ще ми кажеш ли, когато откриеш нещо по случая? Материалът е страхотен. Искам да го пипна първа.
Определено знаеше как да те накара да й заиграеш по свирката, си помислих кисело, но казах:
— Разбира се. А става ли ти да ми изнамериш непубликуваните страници от книгата на Устинов?
— Знаеш за това?
— Да.
— Туше — каза. — Договорихме се. — Протегна ръка.
Поех я и я задържах; беше топла.
— Това не е всичко, нали? — попита тя.