— Мрак — прошепнах.
Усетих как нещо ме притиска в стомаха и светлините примигаха. Музиката спря. Светлината продължи да става все по-слаба — дори слънцето зад прозорците помръкна и цялата стая се потопи в тъмнина.
Първият магьосник въздъхна отчаяно някъде вляво:
— Джаред!
— Не бях аз, Уейн! — възрази Джаред. — Все мен обвиняваш.
Уейн промърмори нещо на египетски, без да спира да върви към мен. Трябваше да отклоня някак вниманието му.
Стиснах очи и си представих мястото наоколо. Въпреки че беше тъмно като в рог, усетих, че Джаред е в коридора вляво и се препъва в мрака. Почувствах, че Уейн е от другата страна на стената вдясно, само на няколко крачки от вратата. И си представих четирите витрини с костюмите на Елвис.
„Чупят ви къщата — помислих си. — Защитете я!“
Пак усетих напрежение в стомаха си, сякаш вдигах голяма тежест, и точно тогава витрините се отвориха. Чух шумолене на твърд плат, както шуми опънато от вятър платно на платноходка, и забелязах смътно четири белезникави силуета, които се раздвижиха и тръгнаха по два към двете врати.
Пръв изпищя Уейн — бяха го нападнали празните костюми на Елвис. Пушката му озари мрака. После и Джаред вляво кресна изненадан. От тежкото „тряс!“ разбрах, че той е бил повален на пода. Реших да тръгна по посока на Джаред — покосеният мъж беше за предпочитане пред въоръжения му приятел. Промъкнах се през вратата, после по коридора, след като оставих Джаред да се влачи след мен и да крещи:
— Махай се! Махай се!
„Очисти го, докато е на земята — подкани Изида. — Изгори го — да стане на пепел!“
Дълбоко в себе си знаех, че е права: ако оставех Джаред цял и невредим, той за нула време щеше да се изправи и да ме подгони, но ми се стори нередно да го наранявам, особено докато лежи проснат на пода от костюмите на Елвис. Намерих една врата и изхвърчах навън, на следобедното слънце.
Бях се озовала в задния двор на Грейсланд. Наблизо бълбукаше голям фонтан, около който се виждаха надгробни плочи. Едната беше отрупана с цветя и до нея имаше огън под стъклен похлупак. Предположих, че е на Елвис.
„Гробницата на магьосник.“
Точно така. Претърсвахме къщата, а вещта, в която е вложена огромна мощ, би трябвало да е при гроба му. Но какво ли точно търсехме?
Още преди да съм се приближила до гроба, вратата се отвори с гръм и трясък. Навън изскочи плешивият мъжага с проскубаната брада. Около врата му се бяха омотали ръкавите на разкъсан костюм на Елвис, който го беше яхнал, сякаш за да го поязди.
— Виж ти! — Магьосникът отметна костюма. От гласа му се уверих, че точно той е Джаред. — Ти си била съвсем малка. Причини ни големи главоболия, госпожичке.
Наклони жезъла и изстреля от него зелена светлина. Аз вдигнах вълшебната пръчка и моментално отбих заредената с енергия светкавица. Чух изненадано гукане — вик на гълъб — и един току-що произведен гущер се свлече от небето в краката ми.
— Извинявай — казах му.
Джаред изръмжа и метна жезъла си на земята. Явно беше специалист по гущерите, защото жезълът се преобрази в комодски варан с размерите на лондонско такси.
Чудовището ме нападна със свръхестествена скорост. Отвори паст и — аха — да ме разкъса наполовина, но в последния момент аз му натиках жезъла в устата.
Джаред се засмя.
— Бива си те, малката.
Усетих как варанът захапва по-силно жезъла. Беше въпрос само на секунди дървото да се прекърши и тогава вече щях да се превърна в закуска за комодски варани. „Помогни малко де“, подканих Изида. Взех внимателно, много внимателно от силата й. Да го направиш, без да й позволиш да надделее над теб, беше като да караш хавайка по приливна вълна и отчаяно да се опитваш да се задържиш на крака. Усетих как през мен минават пет хилядолетия опит, знания и сила. Изида ми предложи различни варианти и аз избрах най-простия. Насочих силата по жезъла и го оставих да се нажежи в ръката ми така, че чак побеля. Варанът изсъска и се задави, защото жезълът се удължи и го принуди да отвори пастта си все по-широко и широко, докато накрая тя каза: бум!
Варанът се пръсна на парчета, а натрошеният на трески жезъл на Джаред се посипа на градушка около мен.
Джаред разполагаше само с миг, през който да ме погледне като вцепенен, защото аз метнах вълшебната пръчка и го фраснах точно по средата на челото. Очите му станаха разногледи и той се строполи върху настилката. Вълшебната пръчка се върна в ръката ми.