— Направени са от глина — обясни Картър. — И двамата са shabti.
Изрита Уейн по ръката и аз чух как тя се троши под връвта.
— Но те правеха магии — припомних. — И говореха. Бяха си истински.
Shabti се превърнаха направо пред очите ни на прах и не оставиха след себе си нищо освен връв, два жезъла и купчина разкъсани дрехи.
— Тот ни е подлагал на проверка — припомни Картър. — Но тези кълбета огън…
Той се свъси, сякаш се опитваше да си припомни нещо важно.
— Може би са били съживени с магия — предположих аз. — И са се върнали обратно при господаря си — нещо като запис на онова, което са направили?
Видя ми се доста правдоподобно, но Картър изглеждаше страшно притеснен. Посочи избитата задна врата на Грейсланд.
— Цялата къща ли е в този вид?
— И още по-лошо.
Погледнах съсипания костюм на Елвис под дрехите на Джаред и разпилените изкуствени диаманти. Елвис може и да нямаше вкус, но още изпитвах угризения на съвестта, че съм потрошила двореца на Краля. Щом това място е било важно за татко… Най-неочаквано ми хрумна нещо.
— Какво каза Еймъс, докато слепваше чинийката?
Картър се свъси.
— Това е цяла къща, Сейди. А не чинийка.
— Спомних си — оповестих аз. — Hi-nehm!
Върху дланта ми примига златен знак — йероглиф.
Вдигнах го и го духнах към къщата. Очертанията й грейнаха Парчетата от натрошената врата политнаха, застанаха на мястото си и сами се поправиха. Разкъсаните дрехи на Елвис изчезнаха.
— Я! — ахна Картър. — Как мислиш, дали и вътре се е оправило?
— Ами…
Пред очите ми притъмня и краката ми се подкосиха. Щях да си ударя главата в настилката, ако Картър не ме беше хванал.
— Няма страшно — каза ми той. — Направи много магии, Сейди. Беше изумителна.
— А дори и не намерихме онова, за което ни прати Тот.
— Да — рече Картър. — Но може и да сме го намерили.
Той посочи гроба на Елвис и аз видях съвсем ясно нещо, оставено от запален поклонник: огърлица със заоблен отгоре кръст, същия, както върху тениската на мама на старата ми снимка.
— Ankh — казах аз. — Египетският символ на вечния живот.
Картър го взе. Към верижката беше прикрепен малък свитък папирус.
— Какво ли е това? — промълви той и го разгъна.
Загледа го много втренчено, чак ми се стори, че ще го прогори.
— Какво? — надзърнах аз през рамото му.
Картинката изглеждаше доста древна. На нея беше нарисувана петниста котка със златиста козина, която държеше в едната лапа нож и режеше главата на змия.
Под нея някой беше написал с черен маркер: „Продължавайте битката!“.
— Какъв вандализъм, а? — възкликнах аз. — Да драскат с маркер по такава древна рисунка! Не е ли малко странно да оставят точно това на Елвис?
Картър сякаш не ме чу.
— Виждал към картинката и друг път. Има я по много гробници. Не проумявам как не съм се сетил…
Разгледах рисунката по-внимателно. Нещо в нея ми се струваше познато.
— Знаеш ли какво означава? — попитах.
— Това е котката на Ра, която се сражава с най-заклетия му враг, Апоп.
— Змея — уточних аз.
— Да, Апоп е бил…
— Въплъщение на хаоса — довърших — бях си спомнила какво е обяснила Нут.
Картър явно се възхити — къде ще ходи!
— Точно така. Апоп е бил още по-зъл и от Сет. Египтяните са вярвали, че краят на света ще настъпи, когато Апоп изяде слънцето и унищожи цялото Творение.
— Но… котката го е убила — казах аз обнадеждена.
— Наложило се е да го убива отново и отново — поправи ме Картър. — Нали помниш какво каза Тот за повтарящите се събития. Важното в случая е… веднъж попитах татко дали котката си има име. А той отвърна, че никой не знаел със сигурност, но според повечето хора тя се казвала Сехмет, свирепата богиня лъвица. Наричали са я Окото на Ра, понеже му е вършела мръсната работа. Щом той е видел враг, Сехмет го е убивала.
— Чудесно. И какво от това?
— Котката не прилича на Сехмет. Просто ми хрумна, че…
Най-после забелязах и аз и направо потреперих.
— Котката на Ра прилича като две капки вода на Кифличка. Това тук е Баст.