Точно тогава земята се разтресе. Фонтанът в памет на Елвис засия и се отвори тъмна врата.
— Идвай — подканих аз. — Искам да задам на Тот няколко въпроса. А после ще го фрасна по човката.
25. Печелим безплатно пътуване при Смъртта
Превърнат ли те на гущер, целият ти ден се обърква. След като минахме през вратата, се опитах да го скрия, но си ме беше страх.
Сигурно си мислите: „Ей, нали вече веднъж се преобрази на сокол. Какво толкова?“ Но е съвсем различно някой да те накара насила да приемеш друг вид. Представете си, че сте в преса за отпадъци, която ви сплесква така, че сте с размери, по-малки и от дланта ви. Боли и е унизително. Твоят враг те възприема като тъп безобиден гущер, после ти налага волята и мислите си, докато не станеш такъв, какъвто иска той. Сигурно можеше да е и по-страшно. Той можеше да си представи, че съм плодояден прилеп, въпреки това обаче…
Бях, разбира се, признателен на Сейди, че ме е спасила, но се чувствах и пълен смотаняк. Не стига че се бях изложил на баскетболното игрище пред гмеж песоглавци, ами се бях провалил и в битката. Е, справих се с летищното чудовище Лерой, когато обаче се изправих лице в лице с двама магьосници (пък били те и глинени), още в първите две секунди ме превърнаха във влечуго. Къде изобщо можех да се меря със Сет?
Когато излязохме от портала, се откъснах от тези мисли, защото определено не бяхме в кабинета на Тот.
Пред нас се извисяваше съвсем истинска пирамида от стъкло и метал, голяма почти колкото пирамидите в Гиза. В далечината се издигаха високите сгради в центъра на Мемфис. Отзад се падаха бреговете на река Мисисипи.
Слънцето залязваше и превръщаше в злато реката и пирамидата. На стъпалата пред пирамидата, до шест-метровата статуя на фараон, под която пишеше РАМЗЕС ВЕЛИКИ, Тот беше устроил пикник с барбекю: ребърца и свински гърди, хляб, туршия и какво ли още не. Свиреше на китарата, включена в преносим усилвател. До него стоеше Хуфу, който си беше запушил ушите.
— О, чудесно. — Тот изсвири един акорд, който прозвуча като предсмъртния рев на болно магаре. — Върнали сте се живи.
Загледах се изумен в пирамидата.
— Откъде се е взела? Нали не си я построил току-що?
Спомних си как моята ba отиде при червената пирамида на Сет и изведнъж си представих как боговете строят паметници навсякъде из Съединените щати.
Тот се засмя.
— Не ми се наложи да я строя. Направиха го жителите на Мемфис. Хората всъщност не забравят Египет, така да знаеш. Заемат ли се да строят град на река, си припомнят своето наследство, заложено дълбоко в подсъзнанието им. Това е Арената с пирамидата — шестата по големина пирамида в света. Преди тук имаше спортна арена за… как се казваше онази игра, която обичаш, Хуфу?
— Хрр! — възмути се песоглавецът.
И съм готов да се закълна, че ме погледна лошо.
— Точно така, баскетбол — каза Тот. — Но за арената настъпиха тежки времена. Изоставена е от години. Е, вече не е така. Тук дойдох аз. Носите ли Ankh?
За миг се запитах дали постъпваме правилно, като помагаме на Тот, но бяхме опрели до помощта му. Метнах му верижката.
— Отлично — одобри той. — Ankh от гроба на Елвис. Могъща магия!
Сейди стисна юмруци.
— Разминахме се на косъм със смъртта, за да я донесем. Ти ни изигра.
— Няма такова нещо — възрази той. — Само ви подложих на проверка.
— Онези неща — натърти тя, — shabti…
— Да, най-добрите, които съм сътворявал от векове. Жалко, че се счупиха, но не можех да ви пусна да се биете с истински магьосници, нали така? Shabti се представиха като страхотни дубльори.
— Значи си видял всичко — промърморих аз.
— О, да. — Тот вдигна ръка. По дланта му заподскачаха две огънчета — вълшебният дух, който бяхме видели да излиза от устата на shabti. — Това тук са… сигурно вие ще ги наречете записващи устройства. Разполагам с изчерпателен доклад. Победили сте shabti, без да ги убивате. Трябва да призная, Сейди, че съм възхитен. Овладя магията, овладя и Изида. А ти, Картър, постъпи добре, като се превърна в гущер.
Реших, че само се заяжда. После забелязах, че в очите му се чете искрена симпатия, сякаш провалът ми е бил нещо като успешно издържана проверка.
— Предстои ти да се натъкнеш на по-страшни врагове, Картър — предупреди ме Тот. — Дори сега Домът на живота изпраща срещу теб най-добрите. Но ще намираш и приятели там, където го очакваш най-малко.