Пред мен изникна светещ дух на птица: ba. Както обикновено, съчетаваше в себе си човешка глава и тяло на пуйка с прибрани криле. Тази ba също светеше, но нещо в нея беше различно. Дадох си сметка, че съм виждала и друг път лицето на духа: гологлав старец с тънка като папирус кафява кожа, мътни очи и добра усмивка.
— Искандар! — успях да изрека аз.
— Здравей, скъпа — прокънтя гласът на стария магьосник, сякаш той ми говореше от дъното на кладенец.
— Но… — Едвам се сдържах да не заплача. — Значи наистина си мъртъв?
Той се засмя.
— Последния път, когато проверих, бях мъртъв.
— Но защо? Не съм направила така, че…
— Не, скъпа. Ти нямаш никаква вина. Просто ми дойде времето.
— В най-неподходящия момент! — Изненадата и тъгата ми внезапно се превърнаха в гняв. — Изостави ни, преди да ни обучат, а сега Дежарден е по петите ни и…
— Виж колко далеч стигнахте, скъпа. Виж колко добре се справихте. Нямахте нужда от мен, не се налагаше и да се обучавате повече. Събратята ми щяха да научат бързо истината за вас. Нямат равни, когато става въпрос да разкрият кой всъщност е бог, и се опасявам, че едва ли са щели да ви разберат.
— Знаел си, нали? Знаел си, че в нас са се вселили богове.
— След втората ни среща — да. Съжалявам само, че не го усетих по-рано. Нямаше да ви защитя вас с брат ти така, както…
— Както…?
Очите на Искандар станаха тъжни, той сякаш гледаше някъде в далечината.
— Трябваше да взема решения, Сейди. По онова време някои ми се струваха мъдри. Други пък… сега, като си помисля…
— Решението да забраниш боговете. Мама те е убедила, че не е хубаво, нали?
Призрачните му криле потрепериха.
— Разбери, Сейди. Когато Египет беше покорен от римляните, духът ми беше смазан. Хилядолетната история на Египет с неговата мощ и традиции беше зачеркната от онази глупачка, Клеопатра, която си бе въобразила, че в нея може да се всели богиня. Потомците на фараоните, тяхната кръв изглеждаше слаба и разредена — изгубена завинаги. По онова време винях всички: боговете, които използваха хората, за да разиграват дребнавите си свади, управниците от династията на Птолемеите, които бяха потъпкали величието на Египет, събратята си в Дома на живота, които бяха станали немощни, сребролюбиви и продажни. Свързах се с Тот и двамата се съгласихме: боговете трябва да бъдат отстранени, прогонени. Магьосниците трябва да намерят без тях своя път. Новите управници запазиха още две хилядолетия Дома на живота непокътнат. В ония години това беше правилното решение.
— А сега? — попитах аз.
Сиянието на Искандар помръкна.
— Майка ти предрече, че равновесието ще бъде рязко нарушено. Предрече, че много скоро ще настъпи ден, когато Маат ще бъде унищожен и хаосът ще завладее цялото Творение. Беше твърда в мнението си, че само ако са заедно, боговете и Домът ще надделеят. Че се налага да се възстанови старият път, пътят на боговете. Аз се държах като глупав старец. Дълбоко в себе си знаех, че тя е права, но отказвах да повярвам… и майка ви и баща ви се нагърбиха с всичко сами. Жертваха се, докато се опитваха да поправят нещата, защото аз бях твърде непреклонен и не исках да се променя. Наистина съжалявам за това.
Колкото и да се опитвах, видях, че ми е трудно да се сърдя на старата пуйка. Рядко някой възрастен ще признае пред дете, че е сгрешил, особено пък възрастен на две хиляди години. Човек трябва да цени такива мигове.
— Прощавам ти, Искандар — казах аз. — Наистина. Но Сет строи огромна червена пирамида, за да унищожи Северна Америка. Какво да направя?
— Не мога да ти отговоря, скъпа. Ти трябва да решиш… — Той понаклони глава назад към езерото, сякаш чуваше глас. — Времето ни изтича. Трябва да изпълня задълженията си като пазач на портата и да реша дали да ви допусна до Огненото езеро.
— Но аз имам още въпроси!
— Аз пък съжалявам, че не разполагаме с повече време — отвърна Искандар. — Ти, Сейди Кейн, имаш силен дух. Някой ден от теб ще излезе отлична пазителка на ba.
— Благодаря — промърморих аз. — Изгарям от нетърпение да се превърна за вечни времена в домашна птица.
— Мога да ти кажа само едно: близък е денят, когато трябва да направиш избор. Не допускай чувствата да те заслепят и като мен да не разбереш кое е най-добро.
— Какъв избор? Най-добро за кого?
— Това е ключът, нали? Баща ти, семейството ти, боговете, светът. Маат и isfet, редът и хаосът ще влязат в ожесточен сблъсък, какъвто не е имало от хилядолетия. Вие с брат ти ще изиграете решаваща роля и тези сили или ще бъдат уравновесени, или всичко ще бъде унищожено. Още нещо, предсказано от майка ти.