29. Зия определя среща
/Да, благодаря много, Сейди. На теб ти се пада да разкажеш за Земята на мъртвите. А на мен — да опиша Междущатска магистрала 10 през Тексас./
Няма да се впускам в подробности: пътувахме по нея цяла вечност и си умирахме от скука, освен ако не смятате за забавно да гледате как пасат крави.
Потеглихме от Ню Орлиънс някъде в един след полунощ на двайсет и осми декември — оставаше само един ден до времето, когато Сет смяташе да унищожи света. Баст взе „за малко“ един кемпер, който беше останал от помощите, отпуснати на населението след урагана Катрина. Първо предложи да се качим на самолет, но след като й разказах съня с магьосниците на взривилия се самолет, решихме, че ще минем и без самолети. Богинята на небето Нут ни беше обещала да се доберем здрави и невредими чак до Мемфис, но аз не исках да дърпам дявола за опашката, когато се приближим до Сет.
— Имаме и други проблеми освен него — заяви Баст. — Ако видението ти е вярно, магьосниците се приближават към нас. И то не какви магьосници, а самият Дежарден.
— И Зия — допълни Сейди колкото да се заяде с мен.
Накрая решихме, че е по-безопасно, макар и по-бавно да тръгнем с кемпера. Ако ни провървеше, щяхме да пристигнем във Финикс точно навреме, за да се изправим срещу Сет. Колкото до онези от Дома на живота, можехме само да се надяваме, че ще им се изплъзнем, докато изпълняваме задачата си. Може би, след като се преборехме със Сет, магьосниците щяха да решат, че сме страхотни. Може би…
Продължавах да си мисля за Дежарден и дали е възможно Сет наистина да се е вселил в него. Допреди ден ми се струваше съвсем логично. Дежарден искаше да смаже семейство Кейн. Мразеше баща ни, мразеше и нас. Сигурно беше чакал десетилетия, дори векове Искандар да умре и той да стане Главен лектор. Власт, гняв, наглост, амбиции: Дежарден носеше в себе си всичко това. Ако Дежарден търсеше сродна душа в буквалния смисъл на думата, едва ли можеше да се надява на по-подходящ от Сет. А ако Сет разпалеше война между боговете и магьосниците, като подчинеше на себе си Дежарден, можеше да има само един победител: силите на хаоса. Освен това не беше особено сложно да намразиш Дежарден. Някой беше разрушил дома на Еймъс и беше предупредил Сет, че той идва.
Но Дежарден беше спасил всички в самолета — не беше в стила на Бога на злото да прави такива неща.
Баст и Хуфу се редуваха зад волана, докато ние със Сейди ту задремвахме, ту се будехме отново. Не бях и подозирал, че песоглавците знаят да управляват кемпери, но Хуфу се справяше добре. Когато по изгрев-слънце се събудих, той криволичеше с оголени зъби и с ръмжене между автомобилите по задръстените сутрешни улици на Хюстън, а другите шофьори дори не забелязваха, че има нещо необичайно.
На закуска ние със Сейди и Баст седнахме в кухнята на кемпера, докато вратите на шкафчетата се отваряха и се блъскаха, а отстрани покрай нас се нижеха километри и километри пустош. Преди да заминем, Баст беше накупила от един денонощен магазин в Ню Орлиънс какви ли не закуски и напитки (и котешка храна „Фрискис“, разбира се), никой обаче не изглеждаше особено гладен. Чувствах, че Баст е притеснена. Беше разпорила на места тапицерията в кемпера и сега дращеше по масата в кухнята.
Колкото до Сейди, тя ту разтваряше, ту затваряше длан и гледаше вторачено перото на истината, сякаш е телефон, който й се иска да иззвъни. Откакто беше изчезнала в Залата на Съдилището, беше разсеяна и притихнала. Не че се оплаквам, но не беше в неин стил.
— Какво стана с Анубис? — попитах я за милионен път.
Тя ме изгледа така, сякаш е готова да ми отхапе главата. После явно реши, че не заслужавам усилието. Втренчи се в светещото перо и се надвеси над дланта си.
— Поговорихме си — отвърна предпазливо. — Той ми зададе едни въпроси.
— Какви въпроси?
— Не подпитвай, Картър. Моля те.
„Моля те“ ли? Е, това вече наистина не беше в стила на Сейди.
Погледнах Баст, но тя не ми помогна особено. Разкъсваше бавно на парченца пластмасовата повърхност на масата.
— Какво има? — попитах я.
Тя не вдигна очи от масата.
— Изоставих ви в Земята на мъртвите. За пореден път.
— Уплаши те Анубис — напомних аз. — Не се притеснявай.
Баст ме изгледа с големите си жълти очи и аз останах с чувството, че още повече съм усложнила нещата.
— Дала съм обещание на баща ти, Картър. В замяна на свободата той ми възложи работа, още по-важна и от това да се бия със Змея: да бдя над Сейди, а ако се наложи, да пазя и двама ви.