Сейди се изчерви.
— Това, Баст… Искам да кажа, благодаря ти, но ние едва ли сме така важни, както битката срещу… срещу него.
— Ти не разбираш — възрази тя. — Вие двамата сте не просто потомци на фараони. Вие сте най-всесилните деца, раждали се от векове в царските династии. Вие сте единственият ни шанс да помирим боговете с Дома на живота, да се върнем към старите порядки, докато не е станало твърде късно. Ако усвоите пътя на боговете, можете да намерите и други с царско потекло и да научите и тях. Можете да вдигнете на крак Дома на живота. Онова, което са направили родителите ви — всичко, което са направили, е проправяло пътя пред вас.
Ние със Сейди мълчахме. Така де, какво да отговориш на такива думи? Винаги ми се е струвало, че родителите ми ме обичат, но чак пък да решат да умрат заради мен? Дали трябваше да повярвам в това, за да можем да извършим със Сейди някакво чудо и да спасим света? Не бях искал такова нещо.
— Те не желаеха да ви оставят сами — поясни Баст, след като забеляза какво се е изписало на лицето ми. — Не са го обмисляли и целели, но са знаели колко е опасно да пуснат на свобода боговете. Повярвай ми, осъзнавали са, че сте много особени. В началото ви пазех и двамата, защото бях обещала. А сега, и да не бях обещала, пак щях да бдя над вас. За мен сте като две котенца. Няма да ви подведа още веднъж.
Признавам си, на гърлото ми заседна буца. Никога дотогава не ме бяха наричали „котенце“.
Сейди подсмръкна. Избърса се под окото си.
— Нали няма да ни къпеш?
Стана ми приятно, че виждам как Баст се усмихва отново.
— Ще се постарая да се въздържа. И, между другото, Сейди, гордея се с теб. Сама да излезеш на глава с Анубис… тези богове на смъртта понякога са много гадни.
Сейди сви рамене. Виждаше ми се странно неспокойна.
— Е, не бих го нарекла гаден. Приличаше си на тийнейджър.
— Какви ги говориш? — ахнах аз. — Анубис беше с глава на чакал.
— Не и когато се превърна в човек.
— Сейди… — Вече се тревожех за нея. — Когато се превърна в човек, Анубис пак си беше с глава на чакал. Беше огромен, ужасен и… точно така, гаден. Ти какъв го видя?
Страните й поруменяха.
— Видях го като… като съвсем обикновено момче.
— Сигурно за да те заблуди — намеси се Баст.
— Не — настоя Сейди. — Не е заради това.
— Е, не е толкова важно — вметнах аз. — Нали взехме перото.
Сейди запристъпва от крак на крак, сякаш е много важно. Но после стисна длан и перото на истината изчезна.
— Без тайното име на Сет то изобщо няма да ни помогне.
— Работя по въпроса. — Баст се огледа — явно се страхуваше да не ни подслушват. — Имам план. Но е опасен.
Аз изправих гръб.
— Какъв план?
— Трябва да спрем на едно място. Предпочитам да не ни омагьосвам, докато не се приближим, но скоро ще стане и това. Не би трябвало да се бавим много.
Опитах се да пресметна.
— Днес какво е, сутринта на втория от Демонските дни ли?
Баст кимна.
— Денят, в който се е родил Хор.
— А рожденият ден на Сет е утре, втория от Демонските дни. Това означава, че разполагаме с двайсет и четири часа, после той ще унищожи Северна Америка.
— А ако се добере до нас, ще стане още по-могъщ — допълни Сейди.
— Има достатъчно време — каза Баст. — От Ню Орлиънс до Финикс с автомобил е приблизително двайсет и четири часа, а ние потеглихме преди повече от пет часа. Ако не изникнат още неприятни изненади…
— На каквито се натъкваме всеки ден ли?
— Да — призна Баст. — На такива.
Разтреперан, си поех въздух. След двайсет и четири часа всичко щеше да приключи — по единия или другия начин. Или щяхме да спасим татко и да спрем Сет, или всичко щеше да се окаже безполезно: не само онова, което бяхме направили ние със Сейди, но и жертвите на майка ни и баща ни. Изведнъж изпитах чувството, че отново съм под земята, в някой от тунелите в Първи ном с милиони тонове камъни над главата. Само да се помръднех леко, и всичко щеше да се срути върху мен.
— Е — подхванах. — Ако ви трябвам за нещо, ще бъда отвън, ще ида да си поиграя с остри предмети.
Грабнах меча и се отправих към задната част на кемпера.
За пръв път виждах дом на колела с веранда. На задната врата имаше табела с предупреждение да не я отварям по време на движение, но аз го направих.