— Не разполагаме с много време. Мел ще излезе скоро от тоалетната.
— С вас има магьосник на име Мел ли?
— Слушай и не питай. Дежарден ни разделя на две групи. Планът е да ви пресрещнем от двете страни и да ви спрем. Ако моята група стигне първа, мисля, че ще успея да задържа Мел да не ви нападне и да поговорим. После сигурно ще измислим как да подходим към Дежарден, как да го убедим, че трябва да си сътрудничим.
— Не ме разбирай погрешно, но защо да ти вярвам?
Тя стисна устни, видимо се беше обидила. Дълбоко в себе си се почувствах виновен, но пак се притеснявах, че това е номер.
— Картър… трябва да ти кажа нещо. Нещо, което може да помогне, но се налага да ти го съобщя лично.
— Кажи ми го сега.
— В името на клюна на Тот. Ужасно вироглав си.
— Да, имам такава дарба.
Погледнахме се в очите. Образът помръкваше, но на мен не ми се искаше Зия да си тръгва. Искаше ми се да си поговорим още.
— Щом не ми вярваш ти, се налага да ти повярвам аз — рече тя. — Ще уредя довечера да съм в Лас Крусес, щата Ню Мексико. Ако решиш да се срещнем, може би ще успеем да убедим Мел. После ще убедим заедно и Дежарден. Ще дойдеш ли?
Исках да обещая, само и само да я видя, но си представих как трябва да уговарям Сейди и Баст.
— Не знам, Зия.
— Просто помисли — примоли се тя. — И не се доверявай на Еймъс, Картър. Ако случайно го видиш… — Очите й се разшириха. — Мел вече е тук! — пошушна ми.
Замахна с жезъла пред себе си и образът й изчезна.
30. Баст удържа на обещанието си
След няколко часа се събудих на леглото в кемпера от това, че Баст ме дърпаше за ръката.
— Пристигнахме — оповести тя.
Нямах представа колко съм спал. По едно време се унесох от равната като тепсия местност наоколо и от пълната скука и започнах да сънувам кошмари за мънички магьосници, които ми кръжаха около косата и се опитваха да ме острижат нула номер. Присъни ми се и кошмар за Еймъс, но той беше неясен. И досега не проумявах защо Зия изобщо е споменала чичо.
Примигах, за да се разсъня, и видях, че главата ми е върху скута на Хуфу. Песоглавецът търсеше из косата ми въшки.
— Не е приятно, мой човек — спрях го сънено.
— Но той ти направи красива прическа — намеси се и Сейди.
— Хрр — съгласи се Хуфу.
Баст отвори вратата.
— Идвайте — подкани тя. — Трябва да се махаме оттук.
Когато отидох на вратата, само как не ми се пръсна сърцето. Бяхме спрели на планински път, толкова тесен, че ако кихнех по-силно, кемперът щеше да се свлече в пропастта.
За миг се уплаших, че вече сме във Финикс, защото местността наоколо беше почти същата. Слънцето тъкмо залязваше зад хоризонта. От двете страни се простираха назъбени планини и равната пустиня между тях сякаш нямаше край. В долината вляво се виждаше безцветен град: в него почти нямаше дървета или трева, само пясък, чакъл и сгради. Градът обаче беше много по-малък от Финикс и на юг от него течеше широка проблясваща река, сякаш червена от помръкващата светлина. Тя лъкатушеше на север в полите на планините долу.
— На Луната сме — прошепна Сейди.
— В Ел Пасо, щата Тексас — поправи я Баст. — И това тук е Рио Гранде. — Тя си пое дълбоко от прохладния сух въздух. — Цивилизация край пустинна река. Почти като в Египет! Хм, с тази малка подробност, че Мексико е само на хвърлей оттук. Според мен това е най-подходящото място да призовем Нефтида.
— Наистина ли смяташ, че ще ни каже тайното име на Сет? — попита Сейди.
Баст се замисли.
— Нефтида е непредсказуема, но и друг път се е съюзявала срещу съпруга си. Има надежда.
Това не звучеше многообещаващо. Взрях се в реката долу в далечината.
— Защо спря в планината? Защо не слязохме по-близо?
Баст сви рамене, сякаш не й беше хрумнало да го направи.
— Ние, котките, обичаме да се качваме възможно най-нависоко. В случай че се наложи да се спуснем върху нещо.
— Супер — рекох аз. — Значи, ако се налага да се спускаме, всички сме в изгодна позиция.
— Какво толкова! — възрази Баст. — Просто ще слезем при реката през няколко километра пясък, кактуси и гърмящи змии, като се озъртаме за граничари, трафиканти на хора, магьосници и демони, а после ще призовем Нефтида.
Сейди подсвирна.
— Е, вече се вълнувам.
— Хрр — съгласи се нещастен Хуфу.