Опитах се да призова воина сокол, но ми беше трудно да се съсредоточа с това шесттонно влечуго, което се опитваше да ме прегризе на две.
Точно тогава чух как Баст крещи:
— НЕ!
Без дори да се обръщам, начаса разбрах, че със Сейди се е случило нещо.
От отчаяние и ярост нервите ми се превърнаха на стомана. Замахнах право напред с вълшебната пръчка и стената от енергия се устреми и се стовари върху крокодила толкова силно, че той отхвърча във въздуха, прехвърли се през реката и тупна на мексиканския бряг. Докато се мяташе по гръб и беше изгубил равновесие, аз скочих с вдигната вълшебна пръчка, която сега вече светеше в ръцете ми, и забих острието в търбуха на чудовището. Продължих да го натискам, а крокодилът се гърчеше и бавно се разпадаше от муцуната чак до опашката, така че накрая стоях насред грамадна камара мокър пясък.
Обърнах се и видях, че Баст се бори с друг крокодил, точно толкова голям, както и моя. Той се хвърли напред и след като бе повалена под него, Баст се пресегна с ножовете към врата му. Крокодилът се стопи и се сля с реката, докато от него не остана облаче пясък, над което се виеше дим, но бедата вече бе сполетяла Сейди: тя лежеше безжизнена край реката.
Докато отида при сестра си, Хуфу и Баст вече се бяха надвесили над нея. От главата й на тънка струйка се стичаше кръв. Лицето й беше с ужасен оттенък на жълтото.
— Какво стана? — попитах аз.
— Чудовището изникна като гръм от ясно небе — обясни сломена Баст. — Удари с опашка Сейди и я запрати във въздуха. Тя нямаше никакъв шанс. Дали?…
Хуфу долепи длан до челото на Сейди и зацъка с език.
Баст въздъхна от облекчение.
— Хуфу каза, че ще оживее, но трябва да я махнем оттук. Тези крокодили вероятно означават, че…
Тя не се доизказа. Водата в средата на реката кипна. От нея се издигна твар, толкова ужасна, та разбрах, че сме обречени.
— Че ще се появи това тук — довърши мрачно Баст.
Като начало мъжът беше висок шест метра, и то без светещ аватар. Беше си от плът и кръв. Бе с гърди и ръце на човек, но кожата му беше светлозелена, а около кръста му беше намотан зелен пояс като броня на влечуго. Беше с глава на крокодил, с грамадна паст, пълна с криви бели зъби, и с очи със зелена слуз отгоре (да, да, знам… много красиво, няма що). Черната му коса беше сплетена на плитки до раменете, а отгоре на главата имаше два извити бичи рога. Сякаш това не бе достатъчно зловещо, съществото се потеше с невероятна бързина: от него на цели потоци в реката се лееше мазна вода.
Мъжът вдигна жезъла си — дълго зелено дърво с размерите на телефонен стълб.
Баст ревна:
— Махай се!
После ме издърпа точно когато крокодилочовекът удари по водата и там, където бях стоял, се появи вдлъбнатина, дълбока метър и половина.
Той кресна:
— Хор!
Последното, което исках да направя, бе да отговоря: „Аз!“ Но Хор рече припряно в главата ми: „Повали Себек. Той не разбира от друго освен от сила. Не допускай да те хване, иначе той ще те събори и ще те удави.“
Преглътнах страха си и извиках:
— Себек! Ей, слабако! Как си, да го вземат мътните?
Той оголи зъби.
Може би при него това бе приятелска усмивка. А може би не.
— Тази форма не ти служи добре, боже на соколите — рече той. — Ще те прекърша на две.
Баст, която стоеше до мен, извади от ръкавите си ножовете.
— Не позволявай да те хване — предупреди ме тя.
— Вече ми казаха — отвърнах й аз. Забелязах, че отдясно Хуфу влачи бавно Сейди нагоре по хълма. Трябваше да отклоня вниманието на този зелен тип поне докато те се изтеглеха на безопасно място. — Себек, боже на… сигурно на крокодилите! Остави ни на мира, или ще те унищожа!
„Браво — одобри Хор. — Браво, че му каза «ще те унищожа».“
Себек прихна гръмогласно.
— Чувството ти за хумор, Хор, е станало по-добро. Кой ще ме унищожи, вие с котето ти ли? — Той извърна покрити със слуз очи към Баст. — Какво те води в царството ми, богиньо на котките? Мислех, че не обичаш вода.
На последната дума Себек насочи жезъла и изстреля поток зелена вода. Баст беше много бърза. Скочи и застана зад Себек вече в своя аватар: грамаден светещ воин с глава на котка.