— Предател! — кресна Баст. — Защо застана на страната на хаоса? Длъжен си да служиш на царя!
— На кой цар? — ревна Себек. — На Ра ли? Ра си отиде. Озирис отново е мъртъв, нали ни е малодушен! А това хлапе тук не може да възроди империята. Да, имаше време, когато подкрепях Хор. Но в тази си форма той е безсилен. Няма последователи. Сет предлага власт. Сет предлага прясно месо. Мисля да започна с месото на разни малки богчета!
Той се обърна към мен и завъртя жезъла. Претърколих се и избегнах удара, но Себек се пресегна със свободната си ръка и ме сграбчи през кръста. Не бях достатъчно бърз. Баст застана нащрек и се приготви да се метне срещу врага, но Себек я изпревари — пусна жезъла, стисна ме с двете си огромни ръце и ме завлачи във водата. След миг вече се давех в зелената мътилка. Не можех нито да виждам, нито да дишам. Потънах в дълбокото, а Себек продължи да изкарва с ръце въздуха от гърдите ми.
„Сега или никога! — каза Хор. — Остави аз да направлявам нещата“ „А, без тия — възразих. — Аз ще умра пръв.“
Колкото и да е странно, от тази мисъл се успокоих. Защо да се страхувам, ако наистина вече бях мъртъв? И защо да не вляза в схватка?
Насочих всичките си сили и усетих как те текат по тялото ми. Стегнах ръце и почувствах, че Себек разхлабва хватката си. Призовах аватара на воина сокол и в миг бях обгърнат от светеща златиста форма, не по-малка от Себек. Видях в тъмната вода как очите му се разширяват от изненада.
Отскубнах се от ръцете му и го ударих с все сила с глава, при което му избих няколко зъба. После се изстрелях от водата и се приземих до Баст, която се уплаши толкова, че за малко да ме съсече с ножовете.
— Слава на Ра! — възкликна тя.
— Да, жив съм.
— Не, благодаря му, защото бях на път и аз да се хвърля във водата. А я мразя!
Точно тогава от реката като взрив изскочи и Себек, който ревна яростно. От ноздрите му се стичаше зелена кръв.
— Не можете да ме победите! — Себек вдигна ръце, от които като дъжд закапа пот. — Аз съм повелител на водата. Потта ми създава реките по света!
Бррр. Реших никога вече да не се къпя в реки. Погледнах назад, към Хуфу и Сейди, но те не се виждаха никъде. Надявах се Хуфу да я е отвел на безопасно място или поне да е намерил сигурно скривалище.
Себек нападна и повлачи след себе си и реката. Върху мен се стовари огромна вълна, която ме повали на земята, но Баст се преобрази на аватара си и скочи върху гърба на Себек. Той сякаш и не забеляза тежестта й. Опита се да я сграбчи — безуспешно. Баст замахна отново и отново към ръцете, гърба и врата му, ала още щом го порежеше, кожата му тутакси заздравяваше.
Изправих се с усилие и понеже бях във вид на аватар, изпитах чувството, че се опитвам да стана с матрак, завързан на гърдите. Накрая Себек успя да хване Баст и да я метне нагоре. Тя се приземи, без да пострада, но синята й аура затрепка. Баст губеше сили.
Двамата с нея влязохме в схватка с бога на крокодилите: нанасяхме му рани с меча и ножовете, но колкото повече го съсичахме, толкава повече той се разлютваше и набираше сили.
— Да дойдат още от слугите ми! — провикна се Себек.
Това не предвещаваше нищо добро. Появяха ли се още грамадни крокодили, с нас беше свършено.
„Защо и ние не получаваме подкрепление?“, оплаках се аз на Хор, той обаче не отговори. Чувствах как се мъчи да насочи чрез мен силата си и да поддържа бойната ни магия.
Себек стовари пестник върху Баст, която и този път отхвърча. Но сега, след като се приземи, аватарът й примига и угасна съвсем.
Аз се хвърлих в нападение, за да отклоня вниманието на Себек. За беда успях. Той се обърна и ме обля с мощна струя вода. Заслепи ме и ме фрасна толкова силно, че полетях над брега и се свлякох в тръстиката.
Аватарът ми се строполи. Седнах замаян и видях точно до себе си Хуфу и Сейди: тя още беше в безсъзнание и й течеше кръв, а Хуфу нашепваше отчаяно на песоглавски и я галеше по челото.
Себек излезе от водата и ми се ухили. В слабата вечерна светлина видях в далечината, на около половин километър от нас, как нещо се движи бързо по реката към нас и оставя след себе си две дири: подкрепленията на Себек.
Баст кресна от реката:
— Побързай, Картър! Изведи Сейди оттук!
От напрежението тя беше пребледняла, а около нея отново се появи аватарът й на котка воин. Но беше много слаб и почти не се забелязваше.
— Недей! — извиках аз. — Ще умреш!