Тъкмо бях решила, че вече съм разбрала какво става, когато душата ми напуска тялото, и тя си науми да наруши правилата. Е, в края на краищата това бе моята душа, така че си беше логично.
След като ba напусна тялото ми, тя запази човешкия вид, което си беше за предпочитане пред пернатото, но започна да се уголемява и уголемява, докато накрая не се извиси над Белите пясъци. Много пъти са ми казвали, че имам силен дух (обикновено не като похвала), но това тук си беше нелепо. Моята ba бе висока колкото Паметника на Вашингтон.
На юг, на километри през пустинята, над Рио Гранде, полесражението, където бяха загинали Баст и Себек, се виеше пушек. Колкото и висока да бях, не би трябвало да виждам чак в Тексас, особено пък нощем, но ето че успях да разбера какво става там. На север, още по-надалеч, зърнах червено сияние и разбрах, че е аурата на Сет. Скоро пирамидата щеше да бъде завършена и той набираше сили.
Погледнах надолу. До краката си видях няколко прашинки: нашият лагер. Мъничките Картър, Еймъс и Хуфу седяха около огъня и си говореха. Лодката на Еймъс едва ли беше по-голяма от кутрето на крака ми. Самата аз се бях свила на кравай и спях на одеялото — бях толкова дребна, че щях да се смачкам, ако, без да искам, се настъпех.
Бях грамадна, а светът — малък.
— Ето как боговете виждат нещата — каза ми някой.
Огледах се, но не видях нищо освен необятната пустиня със заоблени бели дюни. Точно тогава дюните пред мен се размърдаха. Реших, че е от вятъра, но една от тях се отмести встрани като вълна. После се раздвижи и втора, и трета. Дадох си сметка, че виждам огромен човек, който лежи, свит като зародиш. После той се изправи и се изтръска от белия пясък, който се посипа навсякъде. Приклекнах и закрих с шепи спътниците си, за да не останат погребани под пясъка. Колкото и да е странно, те явно не забелязваха, сякаш просто ръмеше дъжд.
Мъжът се изправи в цял ръст и беше най-малко една глава по-висок от великанската ми форма. Тялото му беше от пясък, който се сипеше като водопад по ръцете и гърдите му. Пясъкът по лицето му се раздвижи и върху него се изписа усмивка.
— Сейди Кейн — каза той. — Чаках те.
— Геб. — Не ме питайте откъде съм разбрала, но веднага си дадох сметка, че пред мен стои богът на Земята. Може би го издаваше пясъчното тяло. — Нося ти нещо.
Не беше логично моята ba да носи плика, но аз бръкнах в трепкащия си призрачен джоб и извадих писмото на Нут.
— Жена ти тъгува за теб — казах.
Геб взе плахо писмото. Доближи го до лицето си и като че ли го подуши. После отвори плика. Отвътре вместо писмо изскочиха фойерверки. В нощното небе над нас блесна ново съзвездие — лицето на Нут, образувано от хиляди звезди. Бързо се изви вятър, който отнесе образа, но Геб въздъхна доволно. Затвори плика и го пъхна в пясъчните си гърди, сякаш там, където би трябвало да е сърцето, има джоб.
— Дължа ти благодарност, Сейди Кейн — каза Геб. — Не съм виждал от хилядолетия лика на своята любима. Поискай нещо, което може да ти даде Земята, и то ще бъде твое.
— Спаси баща ми — отвърнах, без да се замислям.
Лицето на Геб се нагъна от изненада.
— Хмм, каква вярна дъщеря. Изида може да се поучи от теб. Уви, не мога да го направя. Пътят на баща ти е преплетен с пътя на Озирис и земята не може да решава въпроси, възникнали между богове.
— В такъв случай едва ли можеш да срутиш и планината на Сет и да разрушиш пирамидата му — рекох аз.
Смехът на Геб прозвуча така, сякаш се въртеше най-големият шейкър за пясък по света.
— Не мога да се намесвам толкова пряко в отношенията на децата си. Сет също ми е син.
Само дето не тропнах с крак, толкова бях отчаяна. После си спомних, че съм великанка и мога да стъпча целия лагер. Дали една ba бе в състояние да направи такова нещо? По-добре да не научавам.
— Е, значи не можеш да изпълниш молбата ми.
Геб сви рамене, при което от раменете му се смъкнаха няколко тона пясък.
— Дали да не те посъветвам как да постигнеш желанието си? Отиди на мястото с кръстовете.
— И къде е то?
— Наблизо — обеща той. — И ти, Сейди Кейн, си права. Загуби прекалено много. Семейството ти пострада. Знам какво е. Просто помни, един родител ще направи всичко, за да спаси децата си. Жертвах щастието и жена си — поех върху себе си проклятието на Ра, за да се родят децата ми. — Той погледна тъжно небето. — И макар че от хилядолетие на хилядолетие ми е все по-мъчно за онези, които обичам, знам, че никой от нас не е могъл да промени избора ни. Имам пет деца, които обичам.