— Дори Сет ли? — попитах невярващо. — Той си е наумил да унищожи милиони хора.
— Сет е повече, отколкото изглежда — отвърна Геб. — Той е наша плът и кръв.
— Но не и моя.
— Така ли? — Геб се намести и се сниши. Мислех, че е приклекнал, но после забелязах, че се слива с дюните. — Помисли върху това, Сейди Кейн, и внимавай какво правиш. На мястото с кръстовете те дебне опасност, но там ще намериш и онова, от което се нуждаеш най-силно.
— Може ли да си по-малко неясен? — промърморих аз.
Но Геб си беше отишъл, оставяйки сред пясъците дюна, малко по-висока от обичайното, а моята ba се върна в тялото ми.
32. Мястото с кръстовете
Събудих се с Кифличка, сгушена върху главата ми — мъркаше и ми гризеше косата. За миг си помислих, че съм вкъщи. Там през цялото време се будех с Кифличка върху главата си. После си спомних, че нямам дом, че вече я няма и Баст. Очите ми отново се напълниха със сълзи.
„Недей — скара ми се гласът на Изида. — Не бива да се разсейваме.“
Както никога, богинята беше права. Седнах и изтръсках от лицето си белия пясък. Кифличка измяука възмутено, после направи две колебливи крачки и реши, че може да се настани на одеялото там, където го бях затоплила.
— Чудесно, вече се събуди — каза Еймъс. — Тъкмо се канехме да те вдигнем от сън.
Още беше тъмно. Картър стоеше на палубата на лодката и вадеше от шкафа на Еймъс нови ленени дрехи. Хуфу дойде с клатушкаща се походка при мен и измърка на котката. За моя изненада тя скочи в ръцете му.
— Помолих Хуфу да отнесе Кифличка обратно в Бруклин — обясни Еймъс. — Няма какво да прави тук.
Песоглавецът изсумтя, явно не беше доволен от новата задача.
— Знам, знам, стари ми приятелю — каза Еймъс. Гласът му беше рязък, той явно се утвърждаваше като най-важния песоглавец. — Така е най-добре.
— Хрр — отвърна Хуфу, без да го поглежда в очите.
Обзеха ме страхове. Спомних си как Еймъс е споменал, че освобождаването му може би е капан, заложен от Сет. И видението на Картър: Сет се надяваше Еймъс да ни отведе в планината, за да ни заловят. Ами ако Сет влияеше по някакъв начин на Еймъс? Не ми харесваше, че Еймъс отпраща Хуфу.
Ала не виждах друг избор, освен да приемем помощта му. И докато гледах как Хуфу държи котката, ми се стори непоносимо да ги излагаме и двамата на опасност. Еймъс може би беше прав.
— Може ли да се придвижи безопасно? — попитах аз. — Съвсем сам?
— О, да — обеща Еймъс. — Хуфу… и всички песоглавци си имат своя магия. Всичко ще бъде наред. И за всеки случай… — Той извади восъчна фигурка на крокодил. — Ако се наложи, това ще му помогне.
Аз се закашлях.
— Крокодил ли? След всичко, което току-що…
— Това е Филип Македонски — обясни Еймъс.
— Да не би Филип да е от восък?
— Разбира се — потвърди той. — Много трудно е да удържиш истински крокодил. Пък и вече ти казах, че той е магия.
Еймъс метна фигурката на Хуфу, който я подуши, после я пъхна в торбата с готварските принадлежности. Притеснен, ме погледна за последно, хвърли тревожно едно око и към Еймъс, после закрачи, клатушкайки се, през дюните, както носеше в едната ръка торбата и в другата — котката.
Не си представях как ще оцелеят — със или без магия. Зачаках Хуфу да се появи на върха на следващата дюна, но него все го нямаше и нямаше. Той просто изчезна сякаш вдън земя.
— И така — подхвана Еймъс. — От нещата, които ми разказа Картър, излиза, че Сет се готви да започне унищожението утре по изгрев-слънце. Разполагаме с много малко време. Онова, което Картър не ми обясни, е как възнамерявате да унищожите Сет.
Погледнах Картър и долових в очите му предупреждение. Разбрах го на мига и усетих как ме плисва признателност. Може би той не беше чак толкова тъп. Споделяше притесненията ми за Еймъс.
— Най-добре е да не го разгласяваме — отвърнах аз дръпнато на Еймъс. — Сам го каза. Ами ако Сет е прикрепил към теб подслушвателно устройство?
Еймъс стисна зъби.
— Права си — каза намусен. — Самият аз не си вярвам. Да си умреш от мъка…
Пролича си, че наистина го боли, от което се почувствах виновна. Бях на път да променя решението си и да му изложа нашия план, но бе достатъчно да погледна веднъж Картър, за да се откажа.