— Тук имат много египетски неща, а? — попитах невярващо.
— О, древната мексиканска култура има много допирни точки с Египет — отвърна Еймъс, след като си прибра палтото от румпела. — Но ще водим този разговор друг ден.
— Слава Богу — промърморих. След това подуших въздуха и усетих миризмата на нещо странно, но много вкусно… на нещо като хляб, който се пече, и на разтопено масло, само че с много подправки. — Умирам от глад…
Не се наложи да обикаляме дълго площада, за да намерим домашни тортили. Божичко, да си оближеш пръстите! В Лондон сигурно има мексикански ресторанти. Там си имаме всичко. Но аз не бях ходила никога и се съмнявам, че тортилите им са такива божествени на вкус. Едра жена в бяла рокля и с посипани с брашно ръце месеше топки тесто, сплескваше ги и ги пържеше в нагорещен тиган. Подаде ни ги в хартиени салфетки. Не беше нужно да им слагаш масло, сладко или друго. Бяха толкова меки, че направо се топяха в устата. Накарах Еймъс да купи десетина — само за мен.
Картър също си похапваше сладко-сладко, докато не опита на друг щанд тамалите с лютив червен пипер. Имах чувството, че лицето му ще се пръсне.
— Лютии! — оповести той. — Нещо за пиене!
— Хапни още тортили — посъветва го Еймъс, като се постара да не се смее. — С хляба няма да ти люти повече, отколкото с вода.
И аз опитах тамалите и видях, че са отлични — не бяха чак толкова люти, както хубавото къри, затова Картър, както обикновено, се глезеше.
Не след дълго се заситихме и тръгнахме да обикаляме по улиците в търсене на… е, и аз не знам на какво. Времето си отминаваше. Слънцето залязваше и аз бях наясно, че това е последната нощ за всички, ако не спрем Сет. Нямах представа обаче защо Геб ме е пратил на това място. „Там ще намериш и онова, от което се нуждаеш най-силно.“ Какво беше имал предвид?
Огледах множеството и зърнах висок тъмнокос младеж. Прониза ме тръпка… „Анубис?“ Ами ако ме беше проследил, за да се увери, че не съм в беда? Ами ако именно Анубис беше онова, от което се нуждаех най-силно?
Прекрасна мисъл — с тази малка подробност, че младежът не беше Анубис. Скарах се сама на себе си наум, задето съм си въобразила, че може да имам чак такъв късмет. Пък и Картър го беше видял като чудовище с глава на чакал. Може би това, че ми се беше явил, не бе нищо повече от номер, с който да се хвана на въдицата, номер, който се бе оказал твърде успешен.
Бях се залисала да си мисля за това и да се питам дали в Земята на мъртвите имат тортили, когато очите ми паднаха върху момиче в другия край на площада.
— Картър. — Сграбчих го за ръката и кимнах по посока на Зия Рашид. — Там има един човек, дошъл е да те види.
С широките черни ленени дрехи, жезъла и вълшебната пръчка в ръка Зия беше готова за битка. Тъмната й чуплива коса падаше на една страна, сякаш духната от силен вятър. Кехлибарените й очи бяха точно толкова дружелюбни, колкото и на ягуар.
Зад нея имаше сергия, отрупана с туристически сувенири, отгоре висеше надпис: НЮ МЕКСИКО — ЗЕМЯТА НА ВЪЛШЕБСТВАТА. Съмнявах се продавачът да знае колко много вълшебства стоят точно пред стоката му.
— Значи дойде — заяви Зия, макар че си беше очевидно.
Дали само ми се струваше, или тя наистина гледаше Еймъс с уплаха… дори със страх?
— Да — потвърди притеснен Картър. — Ти… хм, сигурно помниш Сейди. А това е…
— Еймъс — довърши вместо него Зия.
Еймъс кимна.
— От доста години не сме се виждали, Зия Рашид. Гледам, Искандар е пратил най-добрата си ученичка.
Зия трепна, сякаш я бяха ударили през лицето, и аз се досетих, че Еймъс не е научил новината.
— Хм, Еймъс — подхванах. — Искандар е мъртъв.
Той ни загледа невярващо, докато му разказвахме какво се е случило.
— Ясно — рече накрая. — В такъв случай за нов Главен лектор е определен…
— Дежарден — обясних аз.
— Уф. Лоша новина.
Зия се свъси. Вместо да заговори на Еймъс, тя се извърна към мен.
— Не отписвайте с лека ръка Дежарден. Той е много силен. Ще опрете до неговата… до нашата помощ, ако искате да се опълчите срещу Сет.
— А да ти е минавало някога през ума, че Дежарден може да помага на Сет? — попитах аз.
Зия се втренчи в мен.
— Изключено. Други може да го направят. Но не и Дежарден.
Тя очевидно имаше предвид Еймъс. Вероятно трябваше да се усъмня още повече в него, но вместо това се ядосах.