— Ще се оправи — казах аз на Картър. После викнах към площада: — Идвай, Еймъс. Трябва да тръгваме.
Дежарден продължаваше да отстъпва. Виждах, че е уплашен от огъня, но още не бе приключил с нас.
— Ще съжалявате! Решили сте да се правите на богове, а? В такъв случай не ми оставяте избор.
Той призова от Дуат връзка пръчки. Не, стрели — общо към седем на брой.
Еймъс ги погледна ужасен.
— Няма да го направиш! Никой Главен лектор не би допуснал да…
— Призовавам Сехмет! — ревна Дежарден.
Метна във въздуха стрелите и те закръжиха около Еймъс.
Дежарден си позволи да се подсмихне доволно. Погледна право към мен.
— Предпочитате да се доверите на боговете ли? — извика той. — В такъв случай ще умрете от тяхната ръка.
Обърна се и побягна. Огненият стълб набра скорост и го последва.
— Махайте се оттук, деца! — кресна Еймъс, както беше обкръжен от стрелите. — Ще се опитам да отвлека вниманието й.
— Чие внимание? — попитах настойчиво аз. Знаех, че съм чувала и друг път името „Сехмет“, но напоследък чувах много египетски имена. — Коя е Сехмет?
Картър се извърна към мен и въпреки всичко, което ни се беше струпало през последната седмица, аз не го бях виждал толкова уплашен.
— Трябва да тръгваме — каза той. — Незабавно.
33. Как се включихме в производството на салца
„Забравяш нещо“, каза ми Хор. „Сега съм малко зает“, отвърнах му аз наум.
Сигурно си мислите, че е лесно да се управлява по небето вълшебна лодка. Грешите. За разлика от Еймъс нямах палто, което оживява, затова стоях отзад и се мъчех сам да местя румпела, а това бе като да бъркаш цимент. Не виждах къде вървим. Постоянно се наклонявахме ту на едната, ту на другата страна, а Сейди правеше всичко по силите си да удържи Зия на лодката и тя да не падне от нея.
„Днес имам рожден ден — настоя Хор. — Честити ми!“
— Честит рожден ден! — креснах аз. — А сега млъквай.
— Какви ги говориш, Картър — изписка Сейди и стисна с едната ръка перилата, а с другата Зия, защото лодката климна на една страна. — Да не си полудял?
— Не, разговарях с… О, не се занимавай с това.
Погледнах назад. Към нас се приближаваше нещо: пламтящ силует, озарил нощта. Приличаше смътно на човек — лоша новина. Подканих лодката да побърза.
„Ще ми подариш ли нещо?“, попита настойчиво Хор. „Не можеш ли да свършиш нещо полезно? — троснах се аз. — Онова там ни преследва… това ли е, което си мисля?“ „О! — възкликна отегчено Хор. — Това е Сехмет. Окото на Ра, унищожава нечестивите, огнена жена, дай й да ходи на лов и така нататък.“ „Супер — помислих си аз. — И ни преследва, защото…“ „Главният лектор има силата да я призовава веднъж в живота си — обясни Хор. — Древна, много древна дарба… води началото си още от дните, когато Ра за пръв път е благословил човека с магия.“ „Веднъж през живота — повторих аз наум. — И Дежарден е избрал да я приложи точно сега?“ „Никога не се е славел като особено търпелив.“ „Пък аз си мислех, че магьосниците не обичат боговете!“ „Не ги обичат — съгласи се Хор. — Това само показва какъв двуличник е. Но предполагам, че му е по-важно да ви убие, отколкото да отстоява принципите си. Не мога да му го отрека.“
Обърнах се още веднъж назад. Силуетът със сигурност се приближаваше — огромна златна жена в сияйни червени доспехи, с лък в едната ръка и колчан със стрели, преметнат през гърба й, — носеше се към нас като ракета.
„Как да я победим?“, попитах аз. „Общо взето, няма как — отвърна Хор. — Тя е въплъщение на гнева на Слънцето. По времето, когато Ра още седеше на престола, беше много по-внушителна, но и сега… Никой не може да я спре. Родена е да убива. Машина за съсичане…“
— Добре, разбрах — креснах аз.
— Какво? — попита Сейди толкова високо, че Зия се размърда.
— Как… какво? — повтори тя и след като примига, отвори очи.
— Нищо — извиках аз. — Преследва ни машина за съсичане. Заспивай отново.
Зия седна замаяно.
— Машина за съсичане ли? Нали не ми говориш за…