— Завий надясно, Картър — кресна Сейди.
Направих го и по десния борд на лодката се плъзна пламтяща стрела с размерите на граблива птица. Взриви се над нас и подпали покрива на кабината.
Гмурнах се с лодката и Сехмет ни подмина, но после направи дразнещо гъвкаво пирует във въздуха и се гмурна след нас.
— Горим — посочи услужливо Сейди.
— Забелязах! — креснах й аз.
Огледах местността долу, но нямаше къде да се приземя безопасно: само поделения и административни сгради.
— Умрете, врагове на Ра! — ревна Сехмет. — Загинете в мъки!
„Дразни ме почти колкото ти“, оплаках се аз на Хор. „Не може да бъде — възрази той. — Хор е ненадминат.“
Завих още веднъж, за да се изплъзна на Сехмет, а Зия извика:
— Там, там!
Сочеше добре осветен заводски комплекс с камиони, складове и силози. Отстрани на най-големия склад беше нарисувана грамадна люта чушка, а под нея имаше осветен с прожектори надпис: ВЪЛШЕБНА САЛЦА ООД.
— О, я стига — обади се Сейди. — Чак пък вълшебна! Само се казва така.
— Не — настоя Зия. — Хрумна ми нещо.
— Седемте ленти ли? — започнах да налучквам. — Които използва за Серкет?
Зия поклати глава.
— Можеш да ги призовеш само веднъж в годината. Но планът ми…
Покрай нас изсвистя друга стрела, която мина на сантиметри от десния борд.
— Дръжте се! — извиках, после завъртях румпела и наклоних лодката точно преди стрелата да се пръсне.
Корпусът на лодката ни предпази от първата ударна вълна на взрива, но сега вече цялото й дъно гореше и ние започнахме да падаме.
Последното, което успях да направя, бе да насоча лодката към покрива на склада и ние минахме през него и се свлякохме в огромна купчина… от нещо шумолящо.
Измъкнах се от лодката и седнах, зашеметен. За щастие нещото, върху което паднахме, беше меко. За нещастие беше шестметрова камара сушени люти чушлета, които лодката беше подпалила. Залютя ми на очите, но аз не се подведох да ги разтъркам — ръцете ми също лютяха от чушките.
— Сейди! — провикнах се. — Зия!
— Помощ! — кресна Сейди.
Беше от другата страна на лодката и се опитваше да издърпа Зия, която беше останала под пламтящия корпус. Извадихме я оттам и се плъзнахме по купчината на пода.
Както личеше, използваха огромния склад да сушат в него чушки: имаше трийсетина-четирийсет планини от люти чушлета и редици дървени рафтове за сушенето им. Каквото беше останало от лодката, изпълваше въздуха с дим с мирис на подправки, а през дупката, която бяхме направили в тавана, виждах как към нас се спуска огнената фигура на Сехмет.
Хукнахме и заорахме през друга купчина чушки. /_Не, не съм си взел нито една, Сейди… млъквай вече./_ Скрихме се зад рафтовете за сушене с чушки по тях, от които въздухът гореше като хидрохлорна киселина.
Сехмет се приземи и подът на склада се разтресе. Отблизо тя беше още по-страховита. Кожата й грееше като течно злато, доспехите по гърдите и от кръста надолу бяха като от плочки, направени от разтопена лава. Косата й беше като буйна лъвска грива. Очите й бяха като на котка, но не проблясваха като на Баст и в тях нямаше и следа от доброта или развеселеност. Те пламтяха като стрелите й и бяха създадени само да издирват и да унищожават. Сехмет беше красива, както е красив взрив на атомна бомба.
— Надушвам кръв — ревна Сехмет. — Ще си похапна сладко-сладко враговете на Ра, докато коремът ми се напълни!
— Супер — пошушна Сейди. — Е, Зия… какъв е планът?
Зия не изглеждаше добре. Трепереше и беше пребледняла, явно не можеше да се съсредоточи и да ни види добре.
— Когато Ра… когато той призова за пръв път Сехмет да накаже хората, задето са се вдигнали на бунт срещу него… тя излезе от контрол.
— Трудно ми е да си го представя — прошепнах точно когато Сехмет изскочи от горящите останки на лодката ни.
— Започна да убива всички наред — продължи Зия, — а не само нечестивите. Никой от другите богове не можеше да я спре. Тя убиваше и убиваше по цял ден, докато не се заситеше на кръв. После си тръгваше до другия ден. Затова хората се примолиха на боговете да измислят план и да…
— Как смеете да се криете? — Сред бумтящите пламъци стрелите на Сехмет унищожаваха купчина след купчина сухи чушки. — Живи ще ви опека!
— Да бягаме — реших аз. — После ще говорим.
Ние със Сейди издърпахме зад себе си Зия. Успяхме да се измъкнем от склада точно преди той да се взриви от горещината, запращайки в небето нажежена до бяло гъба с дъх на подправки. Хукнахме през паркинг, пълен с каравани, и се скрихме зад един тир.