Надзърнах с очакването да видя как Сехмет върви през пламъците в склада. Вместо това тя изскочи във вид на грамаден лъв. Очите й пламтяха, а над главата й се носеше огнен диск, наподобяващ мъничко слънце.
— Символът на Ра — прошепна Зия.
Сехмет ревна:
— Къде сте, вкусни хапки?
Разтвори паст и блъвна към паркинга мощна струя горещ въздух. До каквото се докоснеше дъхът й, всичко се рушеше: асфалтът се разтопи, колите се разпаднаха на пясък, а паркингът се превърна в гола пустиня.
— Как го направи? — изсъска Сейди.
— Дъхът й създава пустините — обясни Зия. — Така е според преданието.
— Става все по-прекрасно. — От страх на гърлото ми беше заседнала буца, но знаех, че не можем да се крием повече. Повиках меча си. — Ще отклоня вниманието на Сехмет. Вие двете бягайте…
— Не — отсече Зия. — Има друг начин.
Тя посочи редицата силози в отсрещния край на парцела. Всеки беше висок колкото триетажна сграда и с диаметър може би шест метра, а отстрани беше нарисувана грамадна люта чушка.
— Цистерни за бензин? — попита Сейди.
— Не — отвърнах аз. — Сигурно е салца, нали?
Сейди ме погледна неразбиращо.
— Салсата не е ли музикален жанр?
— Не салса, а салца, лют кетчуп — поправих я аз. — Правят го тук.
Сехмет духна към нас и трите кемпера наблизо се разтопиха на пясък. Изтичахме встрани и прескочихме един тухлен зид.
— Слушайте сега — подхвана задъхана Зия, лицето й беше покрито с капчици пот. — Когато е трябвало да спрат Сехмет, хората са намерили отнякъде огромни бъчви с бира и са я оцветили червена със сок от нар.
— Да, сега си спомних — прекъснах я аз. — Казали на Сехмет, че това вътре е кръв, и тя пила, пила, докато не припаднала. След това вече Ра успял да я призове горе на небето. Преобразили я на нещо по-благовидно. На богиня на кравите или нещо от този род.
— Хатор — каза Зия. — Другото проявление на Сехмет. По-добрата й страна.
Сейди поклати невярващо глава.
— Значи предлагаш да й купим малко бира и тя ще се превърне на крава.
— Не точно — възрази Зия. — Но салцата е червена, нали?
Заобиколихме фабриката, а през това време Сехмет поглъщаше камиони и превръщаше в пясък цели участъци от паркинга.
— Повдига ми се от този план — промърмори Сейди.
— Ти само отклони вниманието й за малко — рекох аз. — И не умирай.
— Да, това е трудната част, нали?
— Едно… — започнах да броя. — Две… три!
Сейди изскочи на открито и използва любимото си заклинание:
— Na-di!
Над главата на Сехмет блеснаха огнени йероглифи:
Всичко около нея се взриви. Камионите се разпаднаха на съставните си части. Въздухът потрепери от енергията. Земята се надигна и в нея се отвори кратер с дълбочина петнайсет метра, където лъвицата падна.
Беше си доста внушително, но нямаше за кога да се възхищавам на извършеното от Сейди. Превърнах се на сокол и се понесох към хранилищата със салца.
— ГРАААА!
Сехмет изскочи от кратера и духна към Сейди пустинен вятър, тя обаче отдавна се беше махнала. Тичаше встрани, като се криеше зад караваните и пускаше вълшебно въже. То изплющя във въздуха и се опита да се омотае около устата на лъвицата. Не успя, разбира се, но я подразни.
— Покажете се! — ревна Сехмет Изтребителката. — Ще си похапна от месцето ви.
Както се бях закрепил върху силоза, насочих всичките си сили и веднага се превърнах от сокол в аватара си. Светещата ми форма беше толкова тежка, че краката й хлътнаха отгоре в хранилището.
— Сехмет! — креснах аз.
Лъвицата се обърна и се озъби, като се опитваше да види откъде е дошъл гласът.
— Ето ме тук, горе, котенце — провикнах се аз.
Тя ме зърна и прибра уши.
— Хор!
— Да, освен ако не познаваш и друг с глава на сокол.
Сехмет заснова несигурно напред-назад, после ревна предизвикателно.
— Защо разговаряш с мен, когато съм в разгневеното си превъплъщение? Знаеш, че съм длъжна да унищожа всичко по пътя си, дори теб!
— Щом се налага — отвърнах аз. — Но първо защо не си пийнеш до насита от кръвта на враговете си?