Тя ми каза думите и аз ги повторих.
Дрехата се изду и увисна във въздуха пред мен. Изтръска се и си оправи яката. Ако дрехите могат да изглеждат възмутени, тази беше точно такава.
Сейди я погледна подозрително.
— Може ли да кара камион, все пак няма крака, с които да натиска педалите?
— Не би трябвало да се затрудни — отвърна Зия. — Хубава и дълга е.
Въздъхнах от облекчение. За миг си представих, че ми се налага да вдъхвам живот и на панталона си. Тогава вече щеше да стане страшно.
— Закарай ни във Финикс — казах на дрехата.
Тя ми направи неприличен жест — или най-малкото щеше да бъде неприличен, ако дрехата имаше ръце.
След това политна и се настани зад волана.
Кабината беше по-голяма, отколкото си представях. Зад седалката имаше истинско легло, преградено със завеса, и Сейди тутакси се настани на него.
— Ще ви оставя със Зия на спокойствие — оповести тя. — Само двамата с дрехата.
Пъхна се зад завесата още преди да съм успял да я ударя.
Дрехата подкара на запад, по Междущатска магистрала 10, точно когато нагънатите на валма черни облаци погълнаха звездите. Миришеше на дъжд.
След доста време Зия се прокашля.
— Извинявай, Картър, за… иска ми се обстоятелствата да бяха по-добри.
— Да — съгласих се аз. — Предполагам, че ще си навлечеш големи неприятности с Дома на живота.
— Ще ме изгонят — сподели тя. — Ще ми счупят жезъла. Ще зачеркнат от книгите името ми. Ще ме пратят в изгнание. Е, ако не ме убият де.
Сетих се за малкото светилище на Зия в Първи ном: всички снимки на селото и на близките й, които не помнеше. Докато разказваше как ще я заточат, върху лицето й се изписа същото изражение, както и тогава: не съжаление или тъга, а по-скоро объркване, сякаш самата тя не проумяваше защо се е разбунтувала и какво е означавал за нея Първи ном. Беше споменала, че Искандар й е единственият близък човек. Сега си нямаше никого.
— Можеш да дойдеш с нас — казах й аз.
Тя ме погледна. Седяхме близо един до друг и усещах как рамото й опира в моето. Въпреки че и двамата воняхме на изгорели чушки, долавях уханието на египетския й парфюм. В косата й се беше заплело едно сухо люто чушле и с него Зия, кой знае защо, изглеждаше още по-привлекателна.
Сейди твърди, че мозъкът ми се е бил размекнал. /_Наистина, Сейди, аз не те прекъсвам толкова често, когато разказваш ти./_
Та Зия ме погледна тъжно.
— Къде ще отидем, Картър? И да победиш Сет, и да спасиш континента, какво ще направиш? Домът на живота ще продължи да те преследва. Боговете ще направят живота ти непоносим.
— Все ще измислим нещо — обещах аз. — Свикнал съм да пътувам. Добър съм в импровизациите, а и Сейди не е чак толкова лоша.
— Чух, чух! — долетя през завесата приглушеният глас на сестра ми.
— А с теб — продължих аз, — с твоята магия всичко ще бъде по-лесно.
Зия ми стисна ръката и аз усетих как ме побиват тръпки.
— Добър си, Картър. Но не ме познаваш. Истински. Предполагам, Искандар е усетил, че ще стане така.
— В смисъл?
Зия дръпна ръката си, с което сякаш ме поля със студена вода.
— Когато се върнахме с Дежарден от Британския музей, Искандар разговаря с мен на четири очи. Каза, че съм в беда. И че ще ме отведе на безопасно място… — Тя сключи вежди. — Странно. Не помня нищо.
Загриза ме неприятно чувство.
— Чакай, чакай, отведе ли те на безопасно място?
— Мисля… че да. — Тя поклати глава. — Не, очевидно не ме е завел никъде. Още съм тук. Вероятно не е имал време. Почти веднага ме прати да ви търся в Ню Йорк.
Навън започна да ръми. Дрехата включи чистачките.
Не разбирах какво ми обяснява Зия. Искандар може би беше доловил, че Дежарден се е променил, и се бе опитвал да защити любимата си ученичка. Но ме смущаваше още нещо в разказа й: нещо, което не долавях.
Зия се втренчи в дъжда така, сякаш виждаше навън нещо лошо.
— Нямаме време — каза. — Той се връща.
— Кой?
Тя ме погледна притеснено.
— Онова, което трябва да ти съобщя… онова, което трябва да знаеш — тайното име на Сет.
Бурята се засили. Удари гръм и камионът се разклати от вятъра.
— Дръжте се — изпелтечих аз. — Откъде можеш да знаеш тайното име на Сет? Откъде изобщо можеш да знаеш, че то ни трябва?
— Откраднахте книгата на Дежарден. Той ни каза. И заяви, че не било важно. Понеже не сте можели да използвате магията, ако не знаете тайното име на Сет, до което няма как да се доберете.