— Знаят, че са победили — предположи Картър. — Държат се, все едно са си устроили представление.
— Да — съгласи се Еймъс.
— Ами в такъв случай да взривим лодките или нещо от този род — предложих аз.
Еймъс ме погледна.
— Наистина ли това е стратегията ти?
Каза го така, че се почувствах пълна глупачка. Какво изобщо си бях въобразила, докато бях гледала войнството демони и огромната пирамида долу… Не можех да се преборя с тях. Така де, бях само на дванайсет години.
— Трябва да опитаме — заяви Картър. — Там е татко.
Това ме изтръгна от самосъжалението. Ако ни беше писано да умрем, поне щяхме да го направим, докато се опитваме да спасим баща си (е, сигурно и Северна Америка).
— Добре тогава — отвърнах. — Ще прелетим до лодките. Ще им попречим да сложат най-горния камък…
— Пирамидиона — поправи ме Зия.
— Добре де, така да бъде. После ще проникнем в пирамидата и ще намерим татко.
— А когато Сет се опита да ви спре? — попита Еймъс.
Погледнах към Зия, която ме предупреди безмълвно да не говоря повече.
— Да караме по ред на номерата — заявих аз. — Как ще прелетим до лодките?
— Като буря — предложи Еймъс.
— Не! — възразихме в един глас останалите.
— Няма да участвам повече в магии на хаоса — настоя Зия. — Не е нормално.
Еймъс показа с ръка представлението долу.
— Кажи ми сега, че това е нормално. Друг план ли имаш?
— Птици — намесих се и се намразих, че дори съм си го помислила. — Аз ще се превърна в каня. Картър може да стане сокол.
— Сейди — предупреди ме брат ми, — ами ако…
— Длъжна съм да опитам. — Извърнах поглед, докато не съм се уплашила. — Зия, от огнения ти стълб минаха близо десет часа, нали? Още ли не можеш да правиш магии?
Тя протегна ръка и се съсредоточи. В началото не се случи нищо. После по пръстите й примига червена светлина и в ръката й изникна жезълът, който още пушеше.
— Точно в подходящия момент — каза Картър.
— И в неподходящия — намеси се Еймъс. — Това означава, че огненият стълб вече не преследва Дежарден. Не след дълго той ще бъде тук и съм сигурен, че ще доведе подкрепления. Още врагове срещу нас.
— Магията ми ще бъде още слаба — предупреди Зия. — В битка едва ли ще бъда особено полезна, но сигурно ще успея да се прехвърля.
Тя извади медальона с форма на лешояд, който беше използвала в Луксор.
— Така оставам само аз — заяви Еймъс. — Но вие не се притеснявайте. Хайде да се срещнем на лявата лодка. Ще обезвредим първо нея, а после ще се заемем с дясната. И да се надяваме на изненада.
Не бях в настроение да оставям Еймъс да определя плановете ни, но не виждах пукнатини в логиката му.
— Добре тогава. Трябва да приключим бързо с лодките и после да се насочим към самата пирамида. Вероятно ще успеем да запечатим входа.
Картър кимна.
— Готови!
В началото като че ли планът вървеше добре. Не се затрудних да се превърна на каня и за мое учудване, щом стигнах носа на лодката, успях да си върна човешкия вид от първия опит и да насоча жезъла и вълшебната пръчка. По-изненадан от мен беше само демонът вдясно, чиято глава като острие на сгъваем нож веднага щръкна разтревожено.
Още преди да ме е порязал и дори да е изкрещял, аз призовах с жезъла вятър и отвях демона от лодката. Двама от събратята му се спуснаха към мен, но зад тях изникна Картър с изваден меч и ги накълца на купчина пясък.
За беда Зия не се промъкна толкова успешно. Един огромен лешояд с момиче, увиснало от краката му, безспорно привлича вниманието. Докато Зия се носеше към лодката, демоните долу засочиха и се разкрещяха. Някой запратиха стрели, които не улучиха целта.
С шумната си поява обаче Зия успя да отклони вниманието на другите два демона на лодката ни и така Еймъс получи възможност да се прокрадне зад тях. Беше приел формата на плодояден прилеп, което пробуди у мен лоши спомени, но бързо се върна в човешкия си вид и изтика с тяло демоните, запращайки ги във въздуха, където те се завъртяха като пумпали.
— Дръжте се — каза ни.
Зия се приземи точно навреме, за да хване румпела. Ние с Картър се вкопчихме отстрани за лодката. Нямах представа какво е намислил Еймъс, но след последния път, когато се бях возила на летяща лодка, не исках да рискувам. Еймъс взе да повтаря заклинания, като беше обърнал жезъла към другата лодка, където демоните тъкмо бяха започнали да крещят и да ни сочат.