Сет стана от престола си. Беше червенокож и мускулест, с огнени доспехи и черен железен жезъл. Главата му беше ту като на човек, ту като на звяр. Сет гледаше настървено, с увиснали челюсти като стария ми приятел Лерой, чудовището от летището във Вашингтон, окръг Колумбия. След миг обаче вече беше с пясъчноруса коса и красиво, но сурово лице, с умни очи, които проблясваха развеселено, и жестока крива усмивка. Сет изрита чичо Еймъс от пътя си и той простена, което поне означаваше, че е жив.
Аз стисках меча толкова силно, че острието затрепери.
— Зия се оказа права — рекох. — Ти се беше вселил в Еймъс.
Сет разпери уж скромно ръце.
— Е, да ти призная… не го бях обсебил изцяло. Боговете, Картър, могат да съществуват на много места едновременно. Ако беше откровен, Хор щеше да ти го каже. Сигурен съм, че си е мечтаел да се настани на красив военен паметник или да се вреди в някоя военна академия — навсякъде, но не и в теб с твоето кльощаво тяло. Докато аз почти изцяло съм се пренесъл в това великолепно съоръжение. — Той показа гордо с ръка тронната зала. — Но частица от душата ми беше предостатъчна, за да подчиня на волята си Еймъс Кейн.
Сет посочи с кутре и към Еймъс като змийче се загъна червен пушек, който проникна в дрехите му. Еймъс изви гръб, сякаш го беше ударил гръм.
— Престани! — креснах аз.
Завтекох се към Еймъс, но червената мъгла вече се беше разсеяла. Тялото на чичо се отпусна безжизнено.
Сет свали ръка, сякаш се беше отегчил от нападението.
— Опасявам се, че от него не е останало много. Еймъс се би мъжки. Беше доста забавен и заради него се наложи да хвърля много повече усилия, отколкото бях очаквал. Магията за хаос — не аз, а той реши да я приложи. Постара се всячески да ви предупреди и да видите, че съм го обсебил. Най-смешното е, че го принудих да впрегне собствените си магически запаси, за да каже онези заклинания. За малко да си унищожи душата, докато се опитваше да ви изпрати предупредителните сигнали. Превърна ви в буря! Ама моля ви се. Кой го прави сега?
— Ти си звяр — кресна Сейди.
Сет ахна, уж изненадан.
— Кой? Аз?
После се запревива от смях, понеже Сейди се помъчи да изтегли Еймъс и той да не е изложен на опасност.
— Онази вечер Еймъс беше в Лондон — казах аз с надеждата да задържа вниманието му насочено към мен. — Сигурно ни е проследил в Британския музей и оттогава ти го направляваш. Изобщо не си се вселявал в Дежарден.
— О, та той е от простолюдието! Я стига — ухили се Сет. — Винаги предпочитаме потомци на фараоните, сигурен съм, че сте чували. Но ми беше много приятно да ви разигравам. Особено забавно беше онова bon soir.
— Знаел си, че моята ba е там и наблюдава. Принудил си Еймъс да разруши собствената си къща, за да могат чудовищата ти да проникнат вътре. Тласнал си го в засада. Защо просто не го накара да ни отвлече?
Сет разпери ръце.
— Както вече казах, Еймъс се би като мъж. Имаше някои неща, които не можех да направя, без да го унищожа докрай, но не исках да счупя толкова бързо новата си играчка.
В мен припламна гняв. Най-накрая намерих обяснение за странното поведение на Еймъс. Да, той беше направляван от Сет, но през цялото време се беше съпротивлявал. Конфликтът, който бях доловил в него, всъщност беше опит да ни предупреди. За малко да се самоунищожи, за да ни спаси, а Сет го беше изхвърлил като счупена кукла.
„Нека аз направлявам нещата — подкани Хор. — Ще му отмъстим.“ „Аз ще го направя“, отвърнах. „Не — настоя той. — Нека аз. Ти не си готов.“
Сет се засмя, сякаш доловил, че спорим.
— О, клетият Хор. Човекът, в когото си се вселил, се нуждае от допълнителна подготовка. Нима наистина очакваш да се изправиш срещу мен с това тук?
За пръв път ние с Хор изпитахме едно и също по едно и също време: ярост.
Без да се замисляме, вдигнахме ръка и насочихме енергията си към Сет. Върху Червения бог се стовари светещ юмрук и той отхвърча назад толкова силно, че пречупи една колона, която се срути отгоре му.
За стотна от секундата се чуваше само как падат прах и отломъци. После от развалините екна гърлен виещ смях. Сет се изправи и метна встрани огромен каменен къс.
— Прекрасно! — ревна той. — Само си хабите силите, но го правите прекрасно! За мен ще бъде удоволствие да те накълцам на парченца, Хоре. Ще ви погреба всичките в тази зала, за да засиля бурята: с четирите ненагледни богчета тя ще бъде толкова мощна, че ще обхване целия свят.