Примигах — за миг бях загубил фокус.
— Защо четири?
— А, да — рече Сет и премести очи към Зия, която се беше отдръпнала тихо в единия край на помещението. — Не съм те забравил, скъпа.
Зия ме погледна отчаяно.
— Не се притеснявай за мен, Картър. Той се опитва да отклони вниманието ти.
— Прелестна богиня — измърка Сет. — Този вид не ти прави чест, но ти нямаше голям избор, нали?
Сет тръгна към нея, а жезълът му засия.
— Не! — извиках аз.
Пристъпих напред, но Сет не ми отстъпваше в това да прави магии за изтласкване. Посочи ме и аз се свлякох при стената, залепен за нея така, сякаш бях притиснат от цял отбор по американски футбол.
— Картър! — кресна Сейди. — Тя е Нефтида. Може и сама да се погрижи за себе си.
— Не.
Шестото чувство ми подсказваше, че Зия не може да е Нефтида. В началото и аз реших, че е тя, но колкото повече мислех, толкова повече ми се струваше, че греша. Не усещах в нея божествена магия и нещо ми подсказваше, че би трябвало да я почувствам, ако в Зия наистина се беше вселила богиня.
Сет щеше да я смаже, ако не й помогнех. Но ако той се опитваше да отклони вниманието ми, му се получаваше добре. Докато вървях към нея, едвам успявах да преодолея магията на Сет, а не можех да се отскубна. Колкото повече се опитвах да съчетая силата си със силата на Хор, както бях правил преди, толкова повече в мен надделяваха страхът и паниката.
„Остави се на мен!“, настоя Хор и двамата започнахме да си оспорваме кой да направлява мислите ми, от което главата ме заболя така, че щеше да се пръсне.
Сет направи още една крачка към Зия.
— А, Нефтидо! — каза напевно. — В началото на всички времена ти ми беше сестра предателка. В друго въплъщение и в друг век ми беше жена предателка. А сега смятам, че от теб ще стане вкусно предястие. Е, да, ти си най-немощната от петимата, но пак си една от нас и ще натрупам сила, ако събера на едно място всички части. — Той замълча, после се ухили. — Сет, съставен от всички части! Виж ти! А сега нека взема енергията ти и погреба душата ти.
Зия насочи рязко вълшебната пръчка. Около нея грейна червено кълбо защитна сила, но дори аз видях, че тя е слаба. Сет изстреля от жезъла си струя пясък и кълбото се пръсна. Зия залитна назад, а пясъкът се посипа по косата и дрехите й. Опитах се да отида при нея, тя обаче извика:
— Аз не съм важна, Картър! Не се разсейвай! Не се съпротивлявай! — После вдигна жезъла и кресна: — Домът на живота!
Запрати по Сет светкавица, нападение, вероятно отнело й цялата енергия, която й беше останала. Сет отби пламъците встрани, право към Сейди, която трябваше да вдигне бързо вълшебната пръчка, за да защити себе си и Еймъс и двамата да не се опекат. Сет подръпна въздуха, сякаш там имаше невидимо въже, и Зия отхвърча към него като парцалена кукла, право в ръцете му.
„Не се съпротивлявай.“ Как беше възможно Зия да каже такова нещо? Съпротивлявах се като луд, но това не ми помагаше особено. Единственото, което можех да направя, бе да наблюдавам безпомощно как Сет свежда лице към Зия и я оглежда.
В началото сякаш ликуваше и се радваше, но върху лицето му бързо се изписа объркване. Той се свъси и очите му блеснаха.
— Какъв е този номер? — изръмжа Сет. — Къде си я скрила?
— Няма да се вселиш в нея — успя да изрече Зия, като едвам си поемаше дъх, толкова силно я стискаше Сет.
— Къде е тя? — тросна се Сет и метна Зия встрани.
Тя се блъсна в стената и щеше да се плъзне в рова, ако Сейди не беше извикала:
— Вятър!
Излезе поривист вятър, който вдигна тялото на Зия колкото тя да се строполи на пода.
Сейди притича при нея и я издърпа по-далеч от пламтящия изкоп.
Сет ревна:
— Такъв ли е номерът ти, Изидо?
Запрати срещу тях поредната струя пясък, но Сейди вдигна вълшебната пръчка. Бурята се натъкна на щит от сила, отклонил вятъра: пясъкът затрополи по стените зад Сейди и остави върху скалата следа като ореол.
Не разбирах защо е толкова вбесен Сет, но не можех да допусна той да нарани Сейди.
Щом видях как защитава сам-сама Зия от гнева на бога, нещо вътре в мен щракна като двигател, превключен на по-висока скорост. Изведнъж започнах да мисля по-бързо и ясно. Яростта и страхът не се стопиха, но аз осъзнах, че те не са толкова важни. Нямаше да ми помогнат да спася сестра си.
„Не се съпротивлявай“, ме беше приканила Зия.
Беше го казала не за Сет. А за Хор. Ние с бога на соколите се борехме от дни, понеже той се опитваше да завладее тялото ми.