Тя кимна.
— Шкафчето се намира отчасти в Дуат. Ще пази амулета, докато не го отвори който трябва.
— Ами ако djed попадне в неподходящи ръце…
— Няма — обеща Сейди. — Кръвта на фараоните е силна. Който трябва, ще го намери. Ако децата се досетят как да го използват, силата им ще се пробуди. Дано боговете ги насочат към Бруклин.
— Не знаем как да ги обучим — изтъкнах аз. — Цели две хилядолетия никой не е усвоявал пътя на боговете.
— Все ще измислим нещо — успокои ме Сейди. — Нямаме друг избор.
— Освен ако първо не ни залови Апоп — напомних аз. — Или Дежарден и Домът на живота. Или пък Сет не си спази обещанието. Има хиляди неща, които могат да се объркат.
— Да — усмихна се Сейди. — Ще бъде забавно, а?
Заключихме шкафчето и си тръгнахме.
Сега отново сме в Двайсет и първи ном в Бруклин.
Смятаме да изпратим записа на неколцина внимателно подбрани души — надяваме се да го издадат в книга. Сейди е фаталистка. Щом разказът се е озовал в ръцете ви, значи вероятно си има причина. Търсете djed. Не се иска много той да пробуди силата ви. После номерът е да се научите как да прилагате тази сила, без да умрете.
Както казах в началото: това още не е краят на историята. Майка и татко обещаха да се видим отново, затова знам, че накрая пак ще се наложи да ходим в Земята на мъртвите — според мен Сейди няма нищо против, стига там да е и Анубис.
Зия също е някъде там… истинската Зия де. Смятам да я намеря.
И най-вече хаосът се въздига. Апоп набира сили. А това означава, че ние също трябва да го направим — богове и хора трябва да се сплотим както едно време. Това е единственият начин светът да не бъде унищожен.
И така, на семейство Кейн му предстои много работа. На вас също.
Може би ще ви се прииска да тръгнете по пътя на Хор или Изида, на Тот или Анубис и дори на Баст. Не знам. Но каквото и да решите, Домът на живота се нуждае от свежа кръв, ако искаме да оцелеем.
И така, с вас се сбогуват Картър и Сейди Кейн.
Елате в Бруклин. Чакаме ви.
КРАЙ
Бележка на автора
Голяма част от този разказ се основава на факти, което ме кара да мисля, че двамата разказвачи, Картър и Сейди, или са направили старателно проучване… или казват истината.
Наистина е имало Дом на живота, който в продължение на няколко хилядолетия е бил важна част от египетското общество. Дали той съществува и днес, е въпрос, на който не мога да отговоря. Няма как да се отрече обаче, че навсякъде в древния свят е имало египетски магьосници, и много от магиите, които, както се твърди, те са правели, са били точно както е описано в книгата.
Начинът, по който разказвачите представят египетската магия, също се потвърждава от археологически доказателства. В много музеи ще видите shabti и кутии с магически принадлежности. Всички предмети и паметници, които Сейди и Картър споменават, наистина съществуват — вероятно с изключение на червената пирамида. В Гиза има Червена пирамида, но тя се нарича така само защото белите облицовъчни камъни са паднали и са се показали розовите гранитни късове отдолу. Всъщност онзи, за когото е построена пирамидата — фараона Снофру, — сигурно би се ужасил, че сега тя е червена, с цвета на Сет. Колкото до вълшебната червена пирамида, спомената в разказа, можем само да се надяваме, че е била унищожена.
Ако в ръцете ми попаднат и други записи, ще ви съобщя всичко. Дотогава да се надяваме, че Картър и Сейди са сгрешили в предсказанието си и хаосът не се въздига…