Опитах се да го осмисля. Точно в онзи миг не се чувствах могъщ. Чувствах се неразположен.
— Нима твърдиш, че майка и татко са почитали тайно богове с глави на зверове? — попитах.
— Не са ги почитали — поправи ме Еймъс. — В края на древността египтяните вече са знаели, че боговете им не са за почитане. Че те са могъщи същества, първични сили, но не са божествени така, както е божествен Бог. Сътворени са като обикновените простосмъртни, само че са много по-могъщи. Можем да ги уважаваме, да се страхуваме от тях, да прилагаме силата им и дори да се борим с тях, за да ги държим под контрол…
— Да се борим с боговете ли? — прекъсна го Сейди.
— Правим го през цялото време — увери я Еймъс. — Но не ги почитаме. На това ни е научил Тот.
Погледнах Сейди, за да ми помогне. Този тук явно беше луд. Но Сейди изглеждаше тъй, сякаш вярваше на всяка негова дума.
— И така… — подхванах. — Защо татко счупи Розетския камък?
— О, сигурен съм, че не е искал да го чупи — възрази Еймъс. — Това би го хвърлило в ужас. Всъщност смятам, че братята в Лондон вече са го възстановили. Много скоро уредниците ще проверят в хранилищата и ще открият, че Розетският камък е оцелял като по чудо по време на взрива.
— Но той се натроши на милион парчета! — напомних аз. — Как изобщо е възможно да го възстановят?
Еймъс взе една чинийка и я хвърли на каменния под. Тя се счупи веднага.
— Ето какво е да унищожиш — обясни Еймъс. — Можех да го направя с магия — ha-di, — но е по-лесно просто да я натроша. А сега… — Той вдигна ръка. — Съедини се. Hi-nehm!
Във въздуха над дланта му блесна синият символ на йероглиф.
Парчетата от чинийката политнаха към ръката му и се съединиха като пъзел — залепиха се дори най-малките прашинки. Еймъс върна на масата съвършената чинийка.
— Някакъв фокус — успях да изрека аз.
Опитах се да говоря спокойно, но си спомних всички странни неща, случвали се през годините с мен и татко, например онези въоръжени типове в хотела в Кайро, които накрая увиснаха с главата надолу от полилея. Дали беше възможно татко да го е направил с магия?
Еймъс наля в чинийката мляко и я сложи на пода. Кифличка дойде с котешка стъпка при нея.
— При всички положения баща ви никога нарочно не би повредил реликва. Просто не е осъзнавал каква голяма сила се таи в Розетския камък. След упадъка на Египет магията се е събрала и се е съсредоточила в реликвите, които са се съхранили. Повечето се намират, разбира се, в Египет. Но можете да намерите някоя и друга в почти всеки голям музей. Един магьосник може да използва тези артефакти и да направи чрез тях по-силни магии.
— Не разбирам — признах си.
Еймъс разпери ръце.
— Съжалявам, Картър. Искат се години подготовка, за да разбереш магията, а аз се опитвам да ти я обясня за една-единствена сутрин. Важното в случая е, че от шест години баща ти търси начин да призове Озирис и снощи е решил, че е намерил артефакта, чрез който да го постигне.
— Я чакай, за какво му е бил Озирис?
Сейди ме погледна притеснено.
— Озирис е бил повелител на мъртвите, Картър. Татко спомена, че смятал да оправи нещата. Имаше предвид мама.
Изведнъж ми се стори, че е захладняло. Огънят във вграденото в пода огнище запука от вятъра, излязъл откъм реката.
— Искал е да възкреси мама от мъртвите ли? — попитах аз. — Но това е лудост!
Еймъс се поколеба.
— Опасно е. Не е препоръчително. Глупаво е. Но не е безумие. Баща ви е изключително вещ магьосник. Ако наистина се е опитвал да направи това, е могъл да го постигне, като приложи силата на Озирис.
Взрях се в Сейди.
— Нима му се хващаш?
— Видя магията в музея. Огнения мъж. Татко призова нещо от камъка.
— Да — потвърдих — бях се сетил за съня. — Но това не беше Озирис, нали?
— Да, не беше — потвърди Еймъс. — Баща ти получи повече, отколкото е искал. Наистина е повикал духа на Озирис. Според мен всъщност успешно се е слял с бога…
— Слял се е?
Еймъс вдигна ръка.
— Поредният дълъг разговор. Засега ще кажем, че е приел в себе си силата на Озирис. Но така и не е имал възможност да я използва, защото, както ми разказа Сейди, Джулиъс явно е освободил от Розетския камък пет бога. Пет бога, вместени заедно като в затвор вътре в камъка.
Погледнах сестра си.