— И какво тя? — попитах.
Картър сключи вежди.
— Явно е свързано с Демонските дни. И с раждането на тези петима богове, но татко ми е разказвал за тях много отдавна. Струва ми се, че целият свитък е на йератическо писмо. Нещо като стенографията на йероглифите. Можеш ли да го разчетеш?
Поклатих глава. Както личеше, моята лудост бе приложима само към обичайните йероглифи.
— Де да можех да го намеря и на английски — каза Картър.
Точно тогава зад нас се чу пукот. Глинената статуя с празните ръце скочи от пиедестала и тръгна решително към нас. Ние с Картър побързахме да се дръпнем от пътя й, но тя ни подмина, грабна един от цилиндрите по нишите и го донесе на брат ми.
— Това е shabti, който носи разни неща — обясних. — Глинен библиотекар.
Притеснен, Картър преглътна и взе цилиндъра.
— Хм… благодаря.
Статуята се върна при пиедестала, скочи на него, после отново се втвърди и стана на най-обикновена глина.
— А дали… — Извърнах се към shabti. — Сандвич и чипс, ако обичате!
За съжаление никоя от статуите не скочи да ме обслужи. Може би не беше разрешено да се храниш в библиотеката.
Картър отвори цилиндъра и разгърна папируса. Въздъхна от облекчение.
— Този препис е на английски.
Докато четеше написаното, се свъси още повече.
— Не изглеждаш доволен — отбелязах.
— Защото вече си спомних всичко, което са ми разказвали. Петимата богове… не е на добро, ако татко наистина ги е пуснал на свобода.
— Я чакай — спрях го. — Започни отначало.
Той си пое треперливо въздух.
— Добре. И така, богинята на небето Нут е била омъжена за бога на земята Геб.
— Сигурно за онзи на пода, нали?
Тропнах с крак по големия зелен мъж с реки, хълмове и гори по цялото тяло.
— За него — потвърди брат ми. — И така, Геб и Нут искали деца, но царят на боговете Ра — той бил бог на Слънцето — научил за неприятното предсказание, че някой ден едно от децата на Нут…
— Едно от децата на Нут — изкисках се аз. — Извинявай, карай нататък.
— Та някой ден едно от децата на Геб и Нут ще го свали от царския престол. Затова, щом научил, че Нут чака дете, Ра се уплашил не на шега. Забранил й да ражда в който и да е ден или нощ от годината.
Кръстосах ръце.
— И какво излиза, Нут е трябвало да си стои бременна вечно ли? Ама че гадно.
Картър поклати глава.
— Тя намерила изход от положението. Решила да играе на зарове с бога на Луната Хонсу. Всеки път, щом загубел, той бил длъжен да даде на Нут малко от лунната си светлина. Губел толкова често, че Нут спечелила достатъчно светлина, за да създаде още пет дни и да ги прикачи отзад на всяка година.
— О, я стига — рекох аз. — Първо, как е възможно да залагаш на лунна светлина? Пък и да залагаш на нея, как е възможно да създадеш още пет дни?
— Това е предание — започна да недоволства Картър. — Освен това според египетския календар в годината е имало триста и шейсет дни, точно колкото са и градусите в окръжността. Нут е създала пет дни и ги е добавила в края на годината — дни, които не са влизали в обичайната година.
— Демонските дни — предположих аз. — Значи митът обяснява защо в годината има триста шейсет и пет дни. И Нут сигурно е раждала децата си…
— През тези пет дни — съгласи се Картър. — По едно за всеки ден.
— Ама как така ще роди пет деца в пет последователни дни?
— Те са богове — напомни Картър. — Могат да правят такива неща.
— Същото безумие като името Нут. Но ти продължавай.
— И така, щом разбрал, Ра се вбесил, но вече било късно. Децата били родени. Казвали се Озирис…
— Онзи, когото татко издирваше.
— После Хор, Сет, Изида и… хм… — Картър се допита до свитъка. — Нефтида. Все й забравям името.
— И в музея огненият мъж каза: пусна на свобода и петимата.
— Именно. Ами ако са били затворени заедно, а татко не го е знаел? Родили са се заедно, затова може би трябва да ги призовеш пак заедно, за да се върнат на този свят. Неприятното е, че един от тях, Сет, наистина е бил от лошите. Той е нещо като злодея в египетската митология. Богът на злото, на хаоса и на пустинните бури.
Потреперих.
— Сигурно е имал нещо общо с огъня.
Картър посочи една от фигурите върху рисунката. Богът беше с глава на животно, но така и не разбрах на какво: на куче? На мравояд? На заек стръвник? Каквото и да беше животното, косата и дрехите на бога бяха яркочервени.