— Благодаря ти — рече му Баст.
Старата животинка тръгна бавно към реката.
— Какво беше пък това? — учуди се Сейди.
— Котаракът е един от поданиците ми, дойде да предложи помощ. Ще разкаже в каква беда сме изпаднали. Скоро всички котки в Ню Йорк ще бъдат вдигнати на крак.
— Изглеждаше толкова проскубан — отбеляза Сейди. — Щом ти е поданик, толкова ли не можеш да го излекуваш?
— И да му отнема почетните знаци? Бойните белези придават облика на един котарак. Не бих могла…
Не щеш ли, Баст наостри уши. Дръпна ни зад една камара щайги.
— Какво има? — пошушнах й.
Тя развъртя китки и ножовете се плъзнаха в ръцете й. Баст надзърна над щайгите, всяко мускулче в тялото й трепкаше. Опитах се да разбера какво гледа, но не видях друго освен стария автокран с топуза.
Устата на Баст потрепери от вълнение. Очите й бяха приковани към огромната метална топка. Виждал съм котенца, които гледат така, когато следят с очи мишка играчка, парче връв или гумена топка… Топка ли? Не. Баст беше древна богиня. Едва ли ще…
— Защо пък не. — Тя премести тежестта си. — Стойте и не мърдайте.
— Там няма никой — изсъска Сейди.
Аз обаче казах:
— Хм…
Баст се метна над щайгите. Прелетя десетина метра във въздуха и с блеснали ножове се приземи на топуза на автокрана толкова силно, че скъса веригата. Богинята котка и огромното метално кълбо тупнаха на земята и се затъркаляха през двора.
— Аууу! — изписка Баст.
Топузът я премаза, но тя като че ли изобщо не пострада. Стана бързо на крака и пак скочи. Ножовете й пронизаха метала, сякаш е мека глина. След броени секунди от топуза не бе останало друго освен купчина парчетии.
Баст прибра ножовете.
— Сега вече сме в безопасност!
Ние със Сейди се спогледахме.
— Спаси ни от една желязна топка — рече сестра ми.
— Човек не знае никога — отсъди Баст. — Можеше да е враждебно настроена.
Точно тогава земята се разтресе от мощно „бум“. Обърнах се към къщата. От прозорците на горния етаж се виеха сини огнени езици.
— Идвайте — подкани Баст. — Няма време.
Мислех, че сигурно ще ни пренесе с магия или поне ще спре такси, тя обаче взе за малко един сребрист лексус с гюрук.
— О, да — измърка Баст. — Тази тук ми харесва! Идвайте, деца.
— Но тя не е твоя — напомних.
— Аз, скъпи, съм котка. Всичко, което видя, е мое.
Тя докосна ключалката за запалването и оттам се разлетяха искри. Двигателят замърка. /_Не, Сейди, не като котка, като двигател./_
— Баст — подхванах, — не можеш току-така да…
Сейди ме сръчка.
— По-късно ще помислим как да я върнем, Картър. Сега не търпи отлагане.
Тя посочи назад към къщата. Сега вече от всички прозорци на талази излизаха сини пламъци и пушек. Но не това бе най-страшното: по стълбището се спускаха четирима, понесли голям сандък, нещо като огромен ковчег с дълги дръжки, които стърчаха от двете страни. Сандъкът беше покрит с черна плащаница и в него можеха да се поберат цели два трупа. Четиримата мъже бяха само по поли и сандали. Медната им кожа проблясваше на слънцето, сякаш беше метална.
— О, лоша работа — възкликна Баст. — Хайде в колата, ако обичате.
Реших да не задавам въпроси. Тримата метални мъже със сандъка тичаха през двора и се приближаваха с невероятна скорост към нас. Още преди да съм си сложил предпазния колан, Баст натисна газта.
Отпрашихме по улиците на Бруклин и залъкатушихме като обезумели между автомобилите, като от време на време се качвахме и по тротоарите и се разминавахме на косъм с пешеходците.
Баст шофираше с рефлекси като на… като на котка. Ако някой човек се опиташе да кара автомобил по този начин, сигурно щеше да се блъсне поне десет пъти, но тя се качи благополучно на моста Уилямсбърг.
Бях убеден, че сме се изплъзнали от преследвачите си, но когато се обърнах, видях, че четиримата медни мъже с черния сандък се промушват между колите. Уж тичаха нормално, а изпреварваха автомобили, които се движеха с осемдесет километра в час. Телата им се сливаха като накъсани изображения в стар филм, сякаш четиримата не бяха в синхрон с обичайния ход на времето.
— Какви са? — полюбопитствах. — Shabti ли?
— Не, носачи. — Баст погледна към огледалото за обратно виждане. — Повикани са направо от Дуат. Няма да се спрат пред нищо, ще намерят жертвите си, ще ги хвърлят на носилката…