— Не — отвърна Баст. — Вероятно някой от слугите му. Или негов съюзник. Котките ми се затрудняват да опишат какво са видели, а аз не искам да разбирам. Сега е моментът, Сейди. Просто се съсредоточи и отвори врата за Дуат. Аз ще отклонявам вниманието на нападателите. Специалистка съм по бойни магии.
— Като онази, която направи в къщата ли? — попитах аз.
Баст оголи остри зъби.
— Не, това там беше само битка, без магия.
Гората изшумоли и от нея се показаха носачите. Покривалото върху носилката беше разкъсано от котешки нокти. Самите носачи също бяха издрани и наранени. Единият куцукаше, кракът му при коляното беше огънат назад. Другият беше с автомобилна броня около врата.
Четиримата метални мъже оставиха внимателно носилката. Погледнаха ни и извадиха от поясите си златни сопи.
— Заемай се за работа, Сейди — нареди Баст. — Картър, ще ти бъда признателна, ако ми помогнеш.
Богинята котка извади ножовете. Тялото й започна да излъчва зелено сияние. Около нея се появи аура, която се разрасна като мехур от енергия и я издигна над земята. Аурата придоби форма, а Баст се озова вътре в холографска проекция, която като размери бе приблизително четири пъти по-голяма от Баст. Беше изображение на богинята в древния й вид: жена с височина шест метра и с котешка глава. Както стоеше насред холограмата и се носеше из въздуха, Баст пристъпи напред. Огромната богиня котка се придвижи заедно с нея. Струваше ми се невъзможно прозрачно изображение да бъде плътно, но когато богинята стъпи на земята, тя се разтресе. Баст вдигна ръка. Сияйната зелена богиня воин направи същото и извади нокти, дълги и остри като рапири. Баст удари с все сила тротоара отпред и го натроши на циментови парченца. Обърна се и ми се усмихна. Огромната котешка глава направи същото, като оголи ужасни зъби, с които можеше да ме разкъса на две.
— Ето какво е бойна магия — обясни Баст.
В началото бях толкова изумен, че не можех да направя друго, освен да наблюдавам как Баст стоварва насред носачите огромната си бойна машина.
Съсече с един-единствен удар първия от тях на малки късчета, после се приближи до друг и го направи на метална палачинка. Останалите двама носачи нападнаха холографските й крака, но металните им сопи отскочиха от призрачната светлина безобидно, с водопад от искри.
През това време Сейди стоеше с вдигнати ръце пред обелиска и крещеше:
— Отваряй се, тъп камък!
Накрая и аз извадих меча. Ръцете ми трепереха. Не исках да се включвам в битката, но имах чувството, че няма как — трябва да помогна. А щом се налагаше да се бия, отсъдих, че няма да е зле да имам до себе си шест-метрова светеща котка воин.
— Сейди, аз… аз ще помогна на Баст. Ти продължавай с опитите.
— Това и правя!
Спуснах се към Баст точно когато тя накълца другите двама носачи като филийки хляб. Помислих си с облекчение: „Е, готово“.
Точно тогава и четиримата носачи започнаха да си връщат формата. Сплесканият се отлепи от настилката. Съсечените на парчета се събраха като с магнит и четиримата носачи се изправиха като нови.
— Картър, помогни ми да ги нарежа — провикна се Баст. — Трябва да са на по-малки късове.
Постарах се да не й се пречкам, докато тя ги съсичаше и ги тъпчеше. После, веднага щом нарежеше някого, аз отивах да довърша работата и да накълцам остатъците на още по-малки парчета. Те приличаха по-скоро на пластмасови кукли, отколкото на метал — острието ми ги режеше доста лесно.
След още няколко минути бях заобиколен от купчини метални отломъци. Баст стисна светещ юмрук и натроши носилката на трески.
— Не беше толкова трудно — отбелязах аз. — Защо изобщо трябваше да бягаме?
Лицето на Баст под светещата обвивка лъщеше от пот. И през ум не ми беше минавало, че една богиня може да се умори, но вълшебният й аватар явно бе хвърлил доста усилия.
— Още не сме в безопасност — предупреди ме тя. — Сейди, става ли?
— Не — оплака се сестра ми. — Няма ли друг начин?
Още преди Баст да е отговорила, храстите изшумолиха с нов звук — като дъжд, но примесен с плъзгане.
Побиха ме ледени тръпки.
— Какво… какво е това?
— Не — пророни Баст. — Невъзможно. Всичко друго, само не тя.
Точно тогава шубракът се разлетя. От гората се изсипаха хиляди кафяви пълзящи твари, които се сляха на гнусен килим от щипки и смрадливи опашки.
Идеше ми да изкрещя: „Скорпиони!“. Но бях изгубил дар слово. Краката ми се разтрепериха. Мразя скорпиони. В Египет са навсякъде. Много пъти съм ги намирал в леглото или в банята в хотела. Веднъж дори открих един в чорапа си.