Зия спря на стъпалата пред входа на храма. Вдигна вълшебната пръчка и започна да пише с нея във въздуха. Между колоните припламнаха познати знаци.
„Отвори“ — същия символ татко беше използвал при Розетския камък. Зачаках нещо да се взриви, но йероглифът просто угасна.
Зия дръпна ципа на раницата си.
— Ще постоим тук, докато вратата се отвори.
— Защо просто не я отворим още сега? — попита Картър.
— Порталите се отварят само в благоприятно време — обясни Зия. — По изгрев и залез-слънце, в полунощ, при слънчеви и лунни затъмнения, когато планетите се подредят в определени фигури, в мига, когато се роди бог…
— О, я стига — спрях я аз. — Откъде можеш да знаеш всичко това?
— Нужни са години, докато запаметиш целия календар — уточни Зия. — Но е лесно да определя кога е следващото благоприятно време: по пладне. След десет и половина минути.
Тя не си погледна часовника. Запитах се откъде ли знае толкова точно колко е часът, но реших, че това не е най-важният въпрос.
— Защо да ти вярваме? — попитах. — Доколкото си спомням, ти искаше да ни изкормиш в Британския музей.
— Така щеше да е по-лесно — въздъхна Зия. — За съжаление началниците ми смятат, че вие може би сте невинни. Затова не мога да ви убия — поне засега. Но не мога да допусна и да попаднете в ръцете на Червения властелин. Ето защо… можете да ми вярвате.
— Е, убеди ме — рекох. — Стана ми едно такова хубаво и топло.
Зия бръкна в раницата и извади четири статуетки: мъже с глави на животни, всеки с височина към пет сантиметра. Тя ми ги подаде.
— Нареди синовете на Хор около нас, по четирите посоки.
— Моля?
— Север, юг, изток, запад — изреди тя бавно, сякаш съм малоумна.
— Знам посоките на компаса! Но…
— Това тук е север — посочи Зия стъклената стена. — За другото ще се досетиш сама.
Направих каквото ми беше казала, макар и да не проумявах как ще ни помогнат човечетата. През това време Зия даде на Картър парче тебешир и му заръча да нарисува около нас кръг, с който да съедини статуетките.
— Вълшебна защита — заяви той. — Татко направи същото в Британския музей.
— Да — промърморих. — И видяхме колко добре се получи.
Картър не ми обърна внимание. Какво друго ново? Той толкова искаше да се хареса на Зия, че веднага се хвърли да прави рисунката си върху настилката.
После Зия извади от раницата още нещо: най-обикновена дървена пръчка като онази, която татко беше използвал в Лондон. Промърмори нещо и пръчката се превърна в двуметров черен жезъл с лъвска глава отгоре. Като го придържаше с едната ръка, тя го завъртя с другата, сякаш е диригентска палка — бях сигурна, че го е направила колкото да се изфука.
Картър очерта тебеширения кръг точно когато на входа на галерията се появиха първите скорпиони.
— Колко още ще я чакаме тази врата? — попитах с надеждата, че не ми е проличало колко съм ужасена.
— Каквото и да става, стойте в кръга — предупреди Зия. — Щом вратата се отвори, просто скочете през нея. И вървете плътно зад мен.
Тя докосна с жезъла тебеширения кръг, изрече още една дума и кръгът запламтя в наситеночервено.
Към храма пъплеха стотици скорпиони, от които подът се превърна в жив килим от щипки и жила. После в галерията влезе и жената в кафяво — Серкет. Усмихна ни се студено.
— Тази тук е богиня, Зия — казах аз. — Победи Баст. Можеш ли изобщо да се надяваш да я разгромиш?
Тя вдигна жезъла и изсечената лъвска глава лумна в пламъци: малка червена огнена топка, толкова ярка, че освети цялото помещение.
— Сейди Кейн, аз съм книжник от Дома на живота. Обучена съм да се сражавам с богове.
12. Скок през пясъчния часовник
Е, наистина си беше страхотно. Да бяхте видели отнякъде лицето на Картър — той приличаше на превъзбудено пале. /_О, стига си ме ръгал! Така си беше./_
Но аз бях далеч по-неуверена за госпожица Зия Рашид, известна още като Вижте ме каква съм магьосница, когато войнството скорпиони запъпли към нас. И през ум не ми е минавало, че по света, камо ли пък в Манхатън, има толкова много скорпиони. Светещият кръг около нас ми се видя ненадеждна защита срещу милионите твари, които се катереха една върху друга на множество пластове, и срещу жената в кафяво, която беше още по-ужасна.