Отдалеч Серкет си изглеждаше нормално, но когато се приближи, видях, че бледата й кожа лъщи като черупката на насекомо. Очите й бяха черни като мъниста. Дългата й тъмна коса беше неестествено гъста, сякаш бе от милион щръкнали пипала. А когато тя отвори уста, отстрани на съвсем човешките й зъби се показаха израстъци, които изплющяха и замърдаха.
Богинята спря на двайсетина метра и започна да ни оглежда. Изпълнените й с омраза черни очи се впиха в Зия.
— Дай ми малките.
Гласът й беше груб и пресипнал, сякаш тя не беше говорила от векове.
Зия кръстоса жезъла и вълшебната пръчка.
— Аз съм повелителка на стихиите, Книжнице на Първи ном. Махай се оттук, или ще те унищожа.
Серкет тракна с израстъци и се ухили със зловеща уста, по която беше избила пяна. Някои от скорпионите й тръгнаха напред, но щом първият се докосна до светещите очертания на защитния кръг, зацвърча и стана на пепел. От мен да го знаете, нищо не вони по-гадно от изпечен скорпион.
Другите страховити твари преминаха в отстъпление, завъртяха се около богинята и тръгнаха да се качват по краката й. Потреперих, след като забелязах, че се промушват в дрехата й. След няколко секунди всички скорпиони се бяха скрили в кафявите гънки на роклята.
Въздухът зад Серкет притъмня, сякаш тя хвърляше огромна сянка. После мракът се издигна и прие формата на тежка скорпионска опашка, която се изви на дъга над главата на Серкет. Сетне замахна с изпепеляваща скорост към нас, но Зия вдигна вълшебната пръчка и жилото се плъзна със съсък по върха й от слонова кост. От пръчката се заизвива пара с мирис на сяра.
Зия насочи към богинята жезъла и обгърна тялото й с огън. Серкет запуши и залитна назад, но огънят угасна почти на мига. Поопърли роклята й и от нея започна да излиза дим, но богинята изглеждаше по-скоро ядосана, отколкото наранена.
— Дните ти са преброени, магьоснице. Домът на живота е слаб. Властелинът Сет ще опустоши тези земи.
Зия метна вълшебната пръчка като бумеранг. Тя се удари в приличния на сянка скорпион и се пръсна на ослепителна светлина. Серкет се дръпна рязко назад и извърна очи, а през това време Зия бръкна в ръкава си и извади нещо малко, нещо, което стискаше в юмрук.
„Вълшебната пръчка беше за отклоняване на вниманието — помислих си аз. — Магьосническо жонгльорство.“
Точно тогава Зия извърши нещо безразсъдно: изскочи от вълшебния кръг — а уж ни беше предупредила да не правим точно това.
— Зия! — извика Картър. — Вратата!
Погледнах зад себе си и сърцето ми за малко да спре. Между двете колони при входа на храма имаше отвесен пясъчен тунел, като че ли гледах в гърлото на огромен преобърнат пясъчен часовник. Усещах как ме притегля и дърпа към себе си сякаш с вълшебна гравитация.
— Няма пък да влизам там — отсякох, но отново блесна светлина, привлякла вниманието ми към Зия.
Двете с богинята се бяха впуснали в опасен танц. Зия кръжеше и се въртеше с огнения си жезъл — откъдето и да минеше, оставяше след себе си във въздуха следа от пламъци. Не можех да не й го призная: беше почти толкова гъвкава и прелестна както Баст.
Колкото и да е странно, ми се прииска да помогна. Всъщност едвам се сдържах да не изляза от кръга, за да се хвърля в битка. Поривът беше, разбира се, направо налудничав. Какво можех да направя? Въпреки това обаче чувствах, че не е хубаво и не мога да скоча във вратата, без да съм помогнала на Зия.
— Сейди! — извика Картър, като ме сграбчи и ме издърпа назад. Без да съм усетила, за малко да прекрача тебеширената черта. — Какви ги правиш?
Нямах отговор, но се втренчих в Зия и промърморих в нещо като унес:
— Тя ще пусне ленти. Няма да помогнат.
— Какво, какво? — не ме разбра Картър. — Хайде, трябва да минем през вратата!
Точно тогава Зия отвори длан и във въздуха политнаха червени лентички плат — като пипалца. Откъде бях разбрала? Понесоха се като живи — като змийорки във вода — и започнаха да се уголемяват.
Серкет още наблюдаваше съсредоточено огъня и се мъчеше да се изплъзне на Зия. В началото като че ли не забелязваше лентите, които продължаваха да се удължават, докато не станаха няколко метра. Преброих общо пет, шест, седем. Те се загънаха, закръжиха около Серкет и се пронесоха през скорпиона сянка, сякаш той е безобидна зрителна измама. Накрая се омотаха около тялото на богинята заедно с ръцете и краката. Тя се разпищя, все едно лентите я парят. Свлече се на колене, а скорпионът сянка се разпадна на мастилена мъгла.