Зия се завъртя за последно и спря. Насочи жезъла към лицето на богинята. Лентите светнаха, а Серкет изсъска от болка и изруга на език, който не знаех.
— Омотавам те със Седемте ленти на Хатор — заяви Зия. — Пусни жената, в която си се вселила, в противен случай същността ти ще изгори навеки.
— Твоята смърт ще бъде навеки — изръмжа Серкет. — Ти стана враг на Сет.
Зия завъртя жезъла и Серкет падна на една страна — гърчеше се и от нея излизаше дим.
— Няма… да… — изсъска богинята.
Но точно тогава черните й очи се забелиха и тя застина.
— Вратата! — предупреди Картър. — Идвай, Зия! Струва ми се, че се затваря.
Беше прав. Пясъчният тунел като че ли се движеше малко по-бавно. Магията му явно вече не беше толкова силна, за да ни тегли.
Зия се приближи до повалената Серкет. Докосна я по челото и от устата на богинята се заизвива черен пушек. Тя започна да се преобразява и да се смалява, докато пред нас не изникна съвсем различна жена, омотана в червени ленти. Беше с бяла кожа и черна коса, но иначе не приличаше изобщо на Серкет. Приличаше си… хм, на човек.
— Коя е тази жена? — попитах аз.
— Серкет се беше вселила в нея — обясни Зия. — Клета простосмъртна, която…
Тя вдигна стресната очи. Черната мъгла вече не се разсейваше. Отново се сгъстяваше и ставаше по-тъмна, кръжеше и се втвърдяваше.
— Не може да бъде — ахна Зия. — Лентите са много силни. Серкет не може да се връща към живот, освен ако…
— Е, връща се — кресна Картър, — а изходът се затваря. Да вървим!
Не можех да повярвам, че иска да скочи в пясъчна стена, която се носи шеметно, но докато гледах как черният облак приема формата на скорпион, висок колкото двуетажна къща — на много разлютен скорпион, — се реших и аз.
— Идвам, идвам — извиках.
— Зия! — кресна Картър. — Хайде!
— Май си прав — отсъди магьосницата.
След като се обърна, се завтекохме заедно и се метнахме право в шеметния въртоп.
13. Лице в лице с пуйката убиец
Аз съм на ред.
Първо на първо, подмятанията на Сейди, че съм бил като „пале“, са напълно неуместни. Не съм зяпал прехласнато Зия. Просто не съм срещал много хора, които умеят да мятат огнени топки и да се бият с богове. /_Стига си ми правила физиономии, Сейди. Приличаш на Хуфу./_
Та се метнахме в пясъчния тунел.
Всичко потъна в мрак. Когато се устремих напред, пак ме присви под лъжичката, сякаш се возя на влакче на ужасите. Шибаше ме горещ вятър, кожата ми пламтеше.
После тупнах на покрит с плочки студен под, а върху мен се свлякоха Сейди и Зия.
— Ох! — простенах.
Първото, което забелязах, бе, че тялото ми е покрито с тънък слой пясък, наподобяващ пудра захар. После очите ми свикнаха с ослепителната светлина. Намирахме се в голяма сграда, в нещо като търговски мол, и около нас се блъскаха тълпи.
Не… не в мол. Бяхме на двуетажно летище с магазини, много витрини и лъскави метални колони. Навън беше тъмно и така разбрах, че сме в друга часова зона. По високоговорителите кънтяха съобщения на език, който звучеше като арабски.
Сейди изплю малко пясък.
— Пу!
— Идвайте — подкани Зия. — Не можем да стоим тук.
Изправих се с усилие на крака. Покрай нас на поток се носеха хора — някои в дрехи като на Запад, други в арабски роби и тюрбани. Мина и семейство, което се караше на немски — направо щяха да ни отвеят с куфарите.
Точно тогава се обърнах и видях нещо, което познах. Насред летището се издигаше копие в естествен размер на древноегипетска лодка, направена от светнали витрини: щанд за парфюми и бижута.
— Това е летището в Кайро — казах.
— Да — потвърди Зия. — А сега да вървим!
— Закъде сме се разбързали? Може ли… може ли Серкет да ни проследи през пясъчната порта?
Зия поклати глава.
— Всеки път, когато създават вход, древните останки се нажежават. Трябва да се поохладят, могат да се използват отново чак след дванайсет часа. Но пак трябва да мислим за охраната на летището. Ако не искате да се срещнете с египетските полицаи, тръгвайте веднага с мен.
Тя ни сграбчи за ръцете и ние тръгнахме да се провираме през навалицата. Сигурно сме приличали на просяци със старовремските дрехи и пясъка, с който бяхме покрити от глава до пети. Всички ни заобикаляха, но никой не се опита да ни спре.