Лично аз не бих се втурнала към ковчега, но боговете се юрнаха и още малко, да се наредят на опашка. Забутаха се — кой ще стигне пръв при златния ковчег. Някои влязоха в него, но бяха прекалено ниски. Други пък не се побраха в него. И да се опитаха да променят формата си, все не успяваха, сякаш магията на ковчега им пречеше. Той не беше по мярка на никого. Боговете мърмореха и недоволстваха, когато други ги избутваха на пода и бързаха също да пробват.
Сет се обърна с добродушна усмивка към Озирис.
— Е, братко, засега нямаме победител. Ще опиташ ли? Могат да успеят само най-добрите богове.
Очите на Озирис блеснаха. Той очевидно не беше богът на трезвия разум, защото също се беше прехласнал по красивия ковчег. Всички останали богове го загледаха с очакване, а аз осъзнах, че умува дали ще се вмести в ковчега и си мисли какъв невероятен подарък за рождения му ден е той. Дори коварният му брат Сет нямаше друг избор, освен да признае, че Озирис по право е цар на боговете.
Само Изида изглеждаше притеснена. Тя хвана мъжа си за рамото.
— Недей, господарю. Сет не носи подаръци.
— Обиден съм! — възкликна Сет и от гласа му се разбра, че наистина се е засегнал. — Толкова ли не мога да ознаменувам рождения ден на брат си? Толкова ли сме се отчуждили, че не мога дори да се извиня на царя?
Озирис се усмихна на Изида.
— Това, скъпа, е само игра. Няма страшно.
Той стана от престола. Боговете му изръкопляскаха, когато се приближи до сандъка.
— Всички да приветстват Озирис! — извика Сет.
Царят на боговете влезе в сандъка и когато само за миг погледна към мен, видях, че е с лицето на баща ми.
„Недей — помислих си отново. — Не го прави!“
Но Озирис легна в ковчега. Той му беше точно по мярка.
Боговете го поздравиха с възгласи, но точно преди Озирис да стане от ковчега, Сет плесна с ръце. Над сандъка изникна златен капак, който се стовари отгоре.
Вбесен, Озирис се разкрещя, но виковете му бяха заглушени.
Капакът беше пристегнат със златни обръчи. Другите богове се спуснаха да се намесят, появи се дори момчето в черно, което бях видяла преди малко, но Сет се оказа по-бърз. Тропна с крак толкова силно, че каменният под се разтресе. Боговете нападаха като плочки на домино един върху друг. Мъжете вълци извадиха копията и боговете се пръснаха ужасени.
Сет каза вълшебна дума и сякаш от дън земя изникна врящ котел. Той изля върху ковчега съдържанието си: разтопено олово, което го покри плътно и го запечата — и вероятно нажежи до хиляда градуса и вътрешността.
— Злодей! — проплака Изида.
Насочи се към Сет и започна да изрича заклинание, но той вдигна ръка. Изида се извиси във въздуха, хвана се за устата и стисна устни, сякаш я душеше невидима сила.
— Няма да е днес, прелестна Изидо — измърка Сет. — Днес цар съм аз. И рожбата ти няма да се роди никога.
Изневиделица от множеството се отскубна друга богиня — стройна жена в синя рокля.
— Недей, съпруже!
Спусна се към Сет, който за миг се разсея. Изида се строполи задъхана на пода. Другата богиня викна:
— Бягай!
Изида се обърна и хукна.
Сет се изправи. Мислех, че ще удари богинята в синьо, но той само изръмжа.
— Глупава жено! На чия страна си?
Пак тропна с крак и златният ковчег потъна в пода.
Сет се спусна след Изида. В края на двореца тя се превърна в малка граблива птица и се извиси в небето. Сет разпери демонски криле и се стрелна да я гони.
Точно тогава аз се превърнах внезапно в птицата. Бях Изида и летях отчаяно над Нил. Усещах зад себе си Сет — приближаваше се все повече. И повече.
„Трябва да му се изплъзнеш — чух в съзнанието си гласа на Изида. — И да отмъстиш за Озирис. Да качиш Хор на царския престол!“
Точно когато си мислех, че сърцето ми ще се пръсне, усетих на рамото си ръка. Образите се изпариха.
До мен стоеше старият учител Искандар, беше посърнал. Около него подскачаха светещи йероглифи.
— Извинявай, че те прекъсвам — подхвана той на съвършен английски. — Но беше на косъм от смъртта.
Точно тогава краката ми станаха на вода и аз припаднах.
Когато дойдох на себе си, се бях свила в нозете на Искандар на стъпалата под празния престол. Бяхме сами в залата, в която беше почти тъмно, светеха само йероглифите, които сякаш не спираха да проблясват около Искандар.