— На Картър ще му бъде разрешено да задържи комплекта с принадлежности за магии на баща ви, ще получи и нов жезъл и вълшебна пръчица. Най-общо казано, пръчката е за защита, а жезълът — за нападение, но ти, Картър, сигурно ще предпочетеш да използваш khopesh.
— Khopesh ли?
— Извитият меч — уточни Зия. — Любимото оръжие на стражата на фараона. Може да се използва в бойната магия. Колкото до теб, Сейди, ще ти трябва пълен комплект.
— Откъде-накъде той ще взима чантата на татко? — възмутих се аз.
— По-голям е — отвърна тя, сякаш това обясняваше всичко.
Какво ли друго очаквах!
Зия ми метна кожената торба. Вътре имаше вълшебна пръчица от слонова кост, жезъл, за който предположих, че се удължава до естествени размери, хартия, мастило, малко връв и хубава буца восък. Не бих казала, че съм останала в див възторг.
— А защо няма восъчно човече? — попитах. — И аз искам Кнедъл.
— Ако ми говориш за фигурка, трябва да я направиш сама. Ще бъдеш обучена как, стига да имаш способности. По-късно ще определим в какво ще се специализираш.
— Да се специализира ли? — учуди се Картър. — В смисъл както Нектанебо се е специализирал в статуите.
Зия кимна.
— Той е бил изключителен майстор на магията със статуи. Можел е да направи shabti толкова правдоподобни, че те са приличали на истински хора. И до ден-днешен е ненадминат в статуите… по-добър е може би само Искандар. Но има много други предмети: знахар. Майстор на амулети. Магьосник на животни. Специалист по стихиите. Специалист по бойните магии. Некромант.
— Гадател ли? — попитах аз.
Зия ме погледна заинтригувано.
— Да, макар че те се срещат много рядко. Защо…
Прокашлях се.
— И как ще разберем каква е нашата специалност?
— Много скоро ще се изясни — обеща Зия, — но добрият магьосник знае от всичко по малко и затова ще започнем с проверка на основните умения. Хайде, идвайте в библиотеката.
Библиотеката на Първи ном приличаше на библиотеката на Еймъс, само че беше сто пъти по-голяма, с кръгли стаи с полици като ниши от всички страни, които сякаш нямаха край и наподобяваха най-големия пчелин в света. Глинените shabti постоянно се появяваха и се скриваха, взимаха някоя кутия със свитъци и после изчезваха, аз обаче не видях никой друг.
Зия ни заведе при една дървена маса и разгърна върху нея дълъг чист свитък папирус. Взе пръчица за писане и я топна в мастилото.
— Египетската дума „shesh“ означава „книжник“, „писар“ или „писател“, но има и друг смисъл — „магьосник“. Защото най-общо казано, магията превръща думите в действителност. Ще създадете свитък. Като използвате магията си, ще влеете сили в думите върху хартията. Изречени, думите ще отключат магията.
Тя подаде пръчицата за писане на Картър.
— Не разбирам — възрази той.
— Най-обикновена дума — подсказа му Зия. — Каква да е.
— На английски ли?
Тя стисна устни.
— Щом толкова се налага. Става с всеки език, но е най-добре с йероглифи. Те са езикът на сътворението, на магията, на Маат. Но внимавай.
Още преди тя да е обяснила докрай, Картър нарисува лесния йероглиф за птица.
Картинката се нагъна, откъсна се от папируса и отлетя. Пътем пусна върху главата на Картър малко от йероглифа. Не се сдържах и прихнах, толкова смешно гледаше Картър.
— Грешката на новака — обясни Зия и се свъси — да ми покаже да мълча. — Ако рисуваш символ, който означава живо същество, е разумно да пропуснеш някои подробности, например крило или краката. В противен случай съществото ще оживее от магията, която си насочил към него.
— И ще се облекчи върху създателя си. — Картър въздъхна и си избърса с малко папирус косата. — Точно заради това восъчната фигурка на татко — Кнедъл, е без крака, нали?
— Същото правило — съгласи се Зия. — Хайде, опитай още веднъж.
Той се взря в жезъла й, който беше покрит с йероглифи. Избра най-очевидния и го прерисува върху папируса — символа за огън.
„Ужас“, помислих си аз. Но думата не оживя — жалко, сигурно щеше да бъде вълнуващо. Просто се разтвори.
— Продължавай с опитите — подкани Зия.
— Защо съм толкова уморен? — учуди се Картър.
Наистина изглеждаше изтощен. По лицето му бяха избили капчици пот.
— Насочваш магията, която носиш в себе си — обясни Зия. — За мен огънят е лесно нещо. Но за теб това едва ли е най-естествената магия. Пробвай с друго. Призови какво, какво… призови меч.