Тя си пое дълбоко въздух и се помъчи да се окопити. Когато погледна към нас, очите й бяха зачервени и мокри. Каза нещо на адепта, който кимна и хукна обратно към мястото, откъдето беше дошъл.
— Новини от Първи ном — рече задавено момичето. — Искандар…
Зия не успя да се доизкаже.
Изпитах чувството, че някой ме е фраснал с грамаден юмрук по стомаха. Сетих се за странните думи на Искандар от предната вечер, че най-после и той може да си почине.
— Умрял е, нали? Искал е да ми каже това.
Зия ме погледна вторачено.
— В какъв смисъл е искал да ти каже това?
— Аз такова… — Понечих да обясня, че предната вечер съм разговаряла с Искандар. После се сетих, че едва ли е добре да го споменавам. — А, нищо. Как е станало?
— Издъхнал е насън — отвърна Зия. — Болен е… болен е от години, разбира се. Но все пак…
— Не се притеснявай — намеси се Картър. — Знам, че беше важен за теб.
Тя избърса сълзите, после се изправи, разтреперана.
— Вие не разбирате. Следващият по старшинство е Дежарден. Веднага щом го провъзгласят за Главен лектор, той ще нареди да ви екзекутират.
— Но ние не сме направили нищо — възразих аз.
Очите на Зия припламнаха от гняв.
— Още ли не осъзнавате колко сте опасни? Във вас се вселяват богове.
— Я не ставай за смях — отговорих, но вътре в мен се трупаше неприятно чувство.
Ами ако беше вярно… не, това беше невъзможно! Пък и как можеше някой, бил той и такъв стар ненормалник и гадняр като Дежарден, наистина да екзекутира деца за нещо, за което те и не подозират?
— Той ще ми заповяда да ви отведа при него — предупреди Зия — и аз ще бъда принудена да се подчиня.
— Как така ще се подчиниш? — викна Картър. — Видя с очите си какво стана в музея. Ние не заплашваме никого с нищо. Ако има някой, който да го прави, това е Сет. И ако Дежарден не погледне на нещата сериозно… е, може би и той е част от проблема.
Зия стисна жезъла си. Бях сигурна, че ще ни опече с кълбо огън, но тя се поколеба.
— Зия — реших да поема риска. — Снощи Искандар разговаря с мен. Хвана ме да се промъквам в Залата на епохите.
Тя ме погледна стъписана. Бях сигурна, че разполагам с броени секунди, преди стъписването да се превърне в гняв.
— Каза ми, че си най-добрата му ученичка — припомних си аз. — Каза и че си благоразумна. Освен това предупреди, че нас с Картър ни чака труден път и ти знаеш как да ни помогнеш, когато му дойде времето.
Жезълът на Зия тлееше. Очите й приличаха на стъкло, което всеки момент ще се счупи.
— Дежарден ще ни убие — продължих да упорствам. — Нима според теб Искандар е имал предвид това?
Преборих до пет, шест, седем. Точно когато бях убедена, че Зия ще ни изгори, тя свали жезъла.
— Използвайте обелиска.
— Какво, какво? — попитах.
— Обелиска при входа, глупачко! Разполагате с пет минути, може би по-малко, след това Дежарден ще заповяда да ви екзекутират. Бягайте и унищожете Сет. Демонските дни започват по залез-слънце. Всички портали ще се затворят. Трябва да стигнете възможно най-близо до Сет, докато това не се е случило.
— Чакай малко — спрях я аз. — Имах предвид, че и ти трябва да дойдеш с нас и да ни помогнеш! Не можем дори да използваме обелиска, камо ли да унищожим Сет.
— А аз не мога да предам Дома — отсече Зия. — Вече ви останаха само четири минути. Ако не се справите с обелиска, ще умрете.
Това ми беше достатъчно, за да се разбързам. Затеглих Картър, но Зия ме повика:
— Сейди!
Когато се обърнах, очите й бяха пълни с горчилка.
— Дежарден ще ми заповяда да тръгна да ви гоня — предупреди тя. — Разбираш ли?
За съжаление разбирах. Следващия път, когато се срещнехме, щяхме да бъдем врагове.
Сграбчих Картър за ръката и хукнах.
17. Неприятно пътуване до Париж
И така, преди да стигна до плодоядните прилепи демони, не е зле да се върна малко назад.
Нощта, преди да избягаме от Луксор, почти не мигнах — първо, защото напуснах тялото си, после, защото се срещнах със Зия. /_Стига си се подсмихвала, Сейди. Срещнах се не в онзи смисъл на думата./_
След като угасиха осветлението, се опитах да поспя. Наистина. Дори си сложих главата не на възглавница, а на тъпата вълшебна поставка, която ми дадоха, но и това не помогна. Веднага щом затворих очи, моята ba реши да се поразходи.