— Ох! — възкликна тя.
Баст въздъхна. Сложи длан върху ръката на Сейди и белезите от изгорено изчезнаха.
— Казвах ли ти аз! Да, Изида насочва силата си чрез амулета, но сега не е там. Изида си ти. Пък и вълшебните амулети не могат да се унищожат.
— И какво се очаква да направим? — попита Сейди.
— Е, като начало Картър трябва да използва силата на Хор, за да победи Сет — отвърна Баст.
— О, само това ли? — възкликнах. — Съвсем сам?
— Не, не. Сейди може да помогне.
— О, страхотно.
— Ще ви направлявам възможно най-много — обеща Баст, — но накрая ще се наложи вие двамата да се сражавате. Само Хор и Изида могат да победят Сет и да отмъстят за смъртта на Озирис. Така е било преди. Така трябва да бъде и сега.
— И тогава ще си върнем татко, нали? — попитах аз.
Усмивката на Баст трепна.
— Ако всичко мине добре.
Не ни казваше всичко. Не се изненадвах. Но мозъкът ми беше замъглен и аз не можех и не можех да се досетя какво пропускам.
Погледнах си ръцете. Не изглеждаха по-различни — по-силни или по-божествени.
— Щом притежавам могъществото на бог, защо съм толкова…
— Смотан ли? — довърши вместо мен Сейди.
— Млъквай — отвърнах. — Защо не мога да използвам по-добре силите си?
— Нужно е да се упражняваш — заяви Баст. — Ако не искаш да преотстъпиш властта на Хор. Тогава той ще използва формата ти, а ти няма да се безпокоиш за нищо.
„Бих могъл — каза гласът вътре в мен. — Остави на мен, аз ще се бия със Сет. Довери ми се.“ „Да бе, да — казах. — Откъде да съм сигурен, че няма да ги оставиш да ме убият и да се въплътиш в друг? Откъде да съм сигурен, че и сега не влияеш върху мислите ми?“ „На твое място нямаше да се съмнявам — възрази гласът. — Избрах те заради възможностите ти, Картър, и защото имаме еднаква цел. Залагам честта си и ако ми позволиш да направлявам…“
— Не — отсякох аз.
Усетих се, че съм го изрекъл на глас и че и Сейди, и Баст ме гледат.
— Исках да кажа, че няма да преотстъпя властта — поясних. — Тази битка трябва да я водим ние. Баща ни е затворен в сандък. Чичо ни е взет в плен.
— Как така взет в плен? — учуди се Сейди.
Стъписан, си спомних, че не съм й споменал за последното кратко пътешествие на своята ba. Просто нямаше кога.
Разказах й най-подробно всичко и тя остана потресена.
— Божичко, не.
— Ъхъ — съгласих се. — И Сет говореше на френски, каза „Bon soir.“ Ти, Сейди, предположи, че Сет си е отишъл… както личи, не е. Ако е търсел силен човек, в когото да се въплъти…
— Дежарден — довърши вместо мен тя.
Баст изръмжа гърлено.
— Дежарден беше в Лондон вечерта, когато баща ви счупи Розетския камък, нали? Винаги е бил разкъсван от гняв, от амбиции. В много отношения е точно човекът, в когото да се въплъти Сет. Ако Сет е успял да обсеби телом Дежарден, това означава, че сега Червения властелин контролира човека, натоварен да е Главен лектор на Дома… В името на престола на Ра, Картър, дано грешиш. Налага се вие двамата да усвоите бързо как да използвате силата на боговете. Каквото и да е намислил Сет, той ще го направи на рождения си ден, когато е най-могъщ. Това се пада на третия Демонски ден — след три дни.
— Но аз вече използвах силата на Изида, нали? — попита Сейди. — Призовах йероглифи. Задействах обелиска в Луксор. Кой го направи, тя или аз?
— И двете, скъпа — отговори Баст. — Вие с Картър притежавате сами по себе си големи заложби, но могъществото на боговете е ускорило развитието ви и ви е дало допълнителни запаси, от които да черпите. За дни постигнахте онова, за което се искат дълги години обучение. Колкото повече направлявате могъществото на боговете, толкова по-всесилни ще ставате.
— И толкова по-опасно ще бъде — предположих аз. — Магьосниците ни казаха, че ако в теб се всели бог, можеш да изгориш, това може да те погуби и ти да полудееш.
Баст впери очи в мен. За миг те станаха като очите на хищник — древни, могъщи, опасни.
— Не всеки може да приеме в себе си бог, Картър. Вярно е. Но вие и двамата сте потомци на фараони. Съчетавате в себе си два древни рода. Това се случва много рядко и силата на такива хора е огромна. Пък и се заблуждаваш, ако си въобразяваш, че можеш да останеш жив без силата на боговете. Не повтаряй грешката на майка си…