— Това по силите ли е на магьосниците? — учудих се аз.
Представих си голям бидон с пестициди, на който пише „Боготрепач“.
— Уви, да — отвърна Баст. — Изключено е аз да прекрача неканена прага. Но вие…
— Мислех, че и ние сме богове — прекъсна я Сейди.
— Точно това му е красивото — каза Баст. — Като хора, в които са се вселили богове, сте запазили и човешкия си облик. Докато аз съм обсебила изцяло Кифличка, затова аз съм си аз — богиня. А вие сте си… вие. Ясно ли е?
— Не — признах аз.
— Предлагам да се превърнете в птици — продължи Баст. — Ще кацнете в градината на покрива и ще проникнете в къщата. Пък и обичам птици.
— Като начало не знаем как да се превърнем на птици — заявих аз.
— Лесна работа! Това е и добра проверка как насочвате силата на боговете. И Изида, и Хор имат превъплъщения в птици. Просто си представете, че сте птици, и ще станете такива.
— Само това ли? — учуди се Сейди. — А ти няма ли да ни изядеш?
Баст се засегна.
— Убий я тази мисъл!
По-добре да не беше изричала думата „убий“.
— Добре тогава — рекох. — Почваме.
Помислих си: „Там ли си, Хор?“ „Какво има пак?“, отвърна той сприхаво. „Вид на птица, ако обичаш.“ „А, такава ли била работата. Нали не ми вярваш? А сега опря до помощта ми.“ „Стига де. Направи така, че да стана сокол.“ „Няма ли да се задоволиш и с едно ему?“
Реших, че и да говоря, и да не говоря, все тая, затова притворих очи и си представих, че съм сокол. Кожата ми тутакси запари. Едвам си поемах дъх. Отворих очи и ахнах.
Бях нисък, ама много нисък — някъде до пищялите на Баст. Бях покрит с пера, а краката ми бяха със страшни нокти — изглеждах, горе-долу, като моята ba, но сега наистина бях птица от плът и кръв. Дрехите и чантата ги нямаше, сякаш се бяха стопили сред перата ми. Зрението ми също се беше променило до неузнаваемост. Виждах на сто и осемдесет градуса, с невероятни подробности. Всички листа по всички дървета изпъкнаха. Зърнах на стотина метра една хлебарка, която побърза да се шмугне в канализацията. Виждах всички пори по лицето на Баст, която се извисяваше над мен и се подсмихваше.
— По-добре късно, отколкото никога — рече тя. — Отне ти близо десет минути, а?
Моля? Беше ми се сторило, че съм се преобразил само за миг. След това погледнах настрани и видях красива граблива птица, малко по-дребна от мен, с криле с черно на върха и златни очи. И аз не знам как, но разбрах, че е каня — птица каня.
Канята изграчи: га-га-га. Сейди ми се смееше.
Отворих клюн, но не се чу никакъв звук.
— Ох, изглеждате много вкусни — облиза се Баст. — Е… исках да кажа красиви, де. Хайде, тръгвайте!
Разперих величествени криле. Бях успял! Бях се превърнал в благороден сокол, повелител на небето. Оттласнах се от тротоара и политнах право към оградата.
— Га-га-га — изграчи зад мен Сейди.
Баст приклекна и започна да издава странни звуци, все едно цвърчеше. „Ужас!“. Имитираше птици. Виждал съм да го правят много котки, които дебнат жертвите си. В миг си представих собствения си некролог: „Картър Кейн на 14 години, загинал трагично в Париж — изяден от котката Кифличка на сестра му.“
Разперих криле и след като се оттласнах, ги размахах мощно три пъти и се извисих в дъжда. Сейди полетя точно зад мен. Двамата се понесохме на спирала из въздуха.
Трябва да призная: беше изумително. Още от малък сънувам как летя и винаги ми е неприятно да се събуждам. Сега не беше сън, не бе и пътешествие на ba. Беше си сто процента истинско. Понесох се заедно със студените въздушни течения над парижките покриви. Виждах реката, Лувъра, парковете и дворците. И една мишка — хм!
„Стига, Картър — скастрих се. — Не си тръгнал на лов за мишки!“ Устремих се право към къщата на Дежарден, прибрах криле и се стрелнах надолу.
Видях градината върху покрива и двойната стъклена врата, през която се влизаше вътре, а гласът в мен каза: „Не спирай. Това е илюзия. Трябва да проникнеш през направените с магия прегради.“
Това беше пълна лудост. Носех се толкова шеметно, че можех като нищо да се фрасна в стъклото и да се превърна в перната палачинка, въпреки това обаче не намалих скоростта.
Блъснах се право във вратата и минах през нея, сякаш я нямаше. Разперих криле и се приземих на някаква маса. Сейди долетя веднага след мен.