— Извинявай — отвърна Нут. — Важното в случая е, че всеки бог е различен. Сега обаче всичките ми събратя са свободни и търсят място в този ваш съвременен свят. Няма отново да се озоват в затвор.
— Това няма да се хареса на магьосниците.
— Няма — съгласи се Нут. — Ето я и първата причина ти да си тук. Една битка между боговете и Дома на живота ще бъде в полза единствено на хаоса. Трябва да направиш така, че магьосниците да го разберат.
— Няма да ме послушат. Смятат ме за малка богиня.
— Ти наистина си богиня, скъпа.
Тя ме докосна леко по косата и аз усетих как Изида се размърдва вътре в мен и се мъчи да заговори с моя глас.
— Аз съм Сейди Кейн — заявих. — Не съм молила Изида да ме използва за превозно средство.
— Боговете, Сейди, познават рода ти от поколения. Едно време работехме рамо до рамо за доброто на Египет.
— Магьосниците казаха, че именно боговете са причинили упадъка на империята.
— Дълъг безплоден спор — рече Нут и аз долових в гласа й едва загатнат гняв. — Всички империи изживяват упадък. Но идеята на Египет е нетленна: тържеството на цивилизацията, силите на Маат, които надделяват над хаоса. Тази битка се води от поколения. Сега е твой ред.
— Знам, знам — казах. — Можем да победим Сет.
— Но дали е толкова просто, Сейди? Освен другото Сет ми е син. Едно време беше дясната ръка на Ра. Пазеше лодката на бога на слънцето от змея Апоп. Ето той вече беше злото. Въплъщаваше хаоса. Мразеше Сътворението още от мига, когато от морето изникна първата планина. Мразеше боговете, простосмъртните и всичко, което те са съградили. Въпреки това Сет се опълчи срещу него. Сет беше един от нас.
— После е станал от лошите!
Нут сви рамене.
— Сет винаги си е бил Сет — за добро или за лошо. Но и досега се числи към семейството ни. Тежко е да загубиш някого от семейството си… нали?
На гърлото ми заседна буца.
— Едва ли е честно.
— Не ми говори кое е честно — отвърна Нут. — Вече пет хилядолетия ме държат разделена от съпруга ми Геб.
Спомних си смътно, че Картър е споменал нещо, но сега, докато я слушах и долавях болката в гласа й, ми се стори различно.
— Какво се е случило? — попитах.
— Наказание, задето съм родила децата си — каза горчиво Нут. — Не се подчиних на волята на Ра и той заповяда на родния ми баща Шу…
— Я чакай — спрях я аз. — Кой, кой? Шум ли?
— Шу — поправи ме тя. — Богът на вятъра.
— О! — Защо тези богове бяха все с имена, които толкова приличаха на думи от всекидневието. — Продължавай, ако обичаш.
— Та Ра заповяда на баща ми Шу да ни държи завинаги разделени. Аз съм заточена на небето, а любимият ми Геб не може да напуска земята.
— Какво ще се случи, ако опиташ?
Нут затвори очи и разпери ръце. Там, където седеше, зейна дупка и тя запада през въздуха. В облаците под нас тутакси блесна светкавица. Из жилището се изви яростен вятър, който започна да събаря книгите от лавиците, да смъква картините и са ги запокитва в бездната. Чашата отскочи от ръцете ми. Вкопчих се в канапето, за да не ме отвее и мен.
Формата на Нут долу бе поразена от гръм. Вятърът я затласка мощно нагоре и я пронесе шеметно покрай мен. Щом утихна, Нут седна отново на канапето. Махна с ръка и жилището се оправи. Всичко си стана както преди.
— Ето какво се случва — обясни тя натъжена.
— О!
Взрях се в светилните на града долу.
— Така започнах да ценя децата си, дори Сет. Да, правил е ужасни неща. Такъв си е. Но пак ми е син, пак е от боговете. Играе си ролята. Вероятно можеш да го разгромиш не така, както си представяш ти.
— Насочи ме, ако обичаш.
— Потърси Тот. Той си е направил нов дом в Мемфис.
— В Мемфис ли… В Египет?
Нут се усмихна.
— В Мемфис, щата Тенеси. Но не изключвам старото куче да си мисли, че е в Египет. Рядко вдига поглед от книгите, затова се съмнявам да забелязва разликата. Ще го намериш там. Той може да ти даде съвет. Но си имай едно наум: Тот често иска услуги. Понякога е непредсказуем.
— Вече свиквам — отвърнах аз. — Как да стигнем там?
— Аз съм богиня на небето. Мога да ти обещая да стигнеш здрава и невредима в Мемфис.
Тя махна с ръка и върху коленете ми изникна папка. Вътре имаше три самолетни билета: от Вашингтон за Мемфис, първа класа.
Вдигнах вежда.
— Сигурно ти се събират много летателни часове?