— Нещо такова — съгласи се Нут. — Но щом се приближиш до Сет, вече си извън обсега на помощта ми. Не мога да те пазя на земята. Покрай това се сетих: скоро ще се наложи да се събудиш. Слугата на Сет вече е съвсем близо до скривалището ви.
Аз изправих гръб.
— Още колко време?
— Броени минути.
— В такъв случай прати духа ми обратно.
Щипнах се по призрачната ръка и ме заболя, сякаш тя бе обичайната ми ръка, но не се случи нищо.
— До скоро, Сейди — обеща Нут. — Но има още две неща, които трябва да знаеш. По време на Демонските дни родих пет деца. Ако баща ти ги е пуснал всички на свобода, не е зле да се запиташ: къде е петото?
Започнах да умувам: как ли се казваха всички деца на Нут? Позатрудних се без брат си, тази ходеща Уикипедия, която помни такива дреболии. И така: Озирис царят, жена му — царицата Изида, злият бог Сет и Хор Отмъстителя. Но петото дете на Нут, за което Картър бе споменал, че все не може да го запомни… Точно тогава се сетих за видението си в Залата на епохите, за рождения ден на Озирис и жената в синьо, която бе помогнала на Изида да избяга от Сет.
— Говориш ми за Нефтида, жената на Сет ли?
— Помисли — подкани пак Нут. — И накрая… една услуга.
Тя отвори длан и ми показа плик, запечатан с червен восък.
— Ако видиш Геб… нали ще му го дадеш?
И друг път ме бяха молили да предавам бележки, но никога не го бяха правили богове. Да ви призная, измъченото лице на Нут не се различаваше особено от изражението на влюбените ми приятелки в училище. Запитах се дали Нут е писала някога в дневника си: ГЕБ + НУТ = ИСТИНСКА ЛЮБОВ или ГОСПОЖА ГЕБ.
— Най-малкото, което мога да направя — обещах й аз. — А сега за връщането ми…
— Лек път, Сейди — пожела богинята. — А ти, Изидо, не се развихряй.
Духът на Изида вътре в мен изръмжа, сякаш бях изяла развалено индийско ястие с къри.
— Я чакай — рекох, — в какъв смисъл да не се развихря…
Но още преди да съм се доизказала, всичко пред очите ми потъна в непрогледен мрак.
Събудих се рязко, бях си отново в тялото край Паметника на Вашингтон.
— Махаме се незабавно оттук!
Картър и Баст подскочиха от изненада. Вече бяха будни и си събираха багажа.
— Какво има? — попита Картър.
Разказах им видението, докато трескаво търсех из джобовете си. Нищо. Проверих във вълшебната торба. Вътре при вълшебната пръчка и жезъла бяха пъхнати три самолетни билета и запечатан плик.
Баст разгледа билетите.
— Чудесно! В първа класа дават сьомга.
— Ами слугата на Сет? — попитах аз.
Картър погледна през прозореца. Очите му се разшириха.
— Хм… тук е.
21. Леля Писанкова ни се притичва на помощ
И друг път бях виждал съществото на картинка, но от картинките изобщо не личи колко ужасно е то на живо.
— Звярът Сет — каза Баст, с което потвърди страховете ми.
Той се промъкваше около основата на паметника далеч долу и оставяше следи по току-що навалелия сняг. Беше ми трудно да преценя колко е голям, но бе поне колкото кон, с крака, дълги пак като на кон. Тялото му беше неестествено източено и мускулесто, с лъскава червеникавосива козина. Човек спокойно можеше да го помисли за огромна хрътка, само опашката и главата бяха други. Опашката беше като на влечуго, раздвоена и с тризъбци на върховете, които приличаха на пипала на сепия. Тя се движеше, сякаш си имаше свой разсъдък.
Най-странна беше главата на звяра. Грамадните му уши стърчаха като на заек, но имаха форма по-скоро на сладоледени фунийки, извити навътре, и в горния край бяха по-широки, отколкото долу. Въртяха се почти на триста и шейсет градуса и можеха да чуят всичко. Тварта беше с дълга зурла, извита като на мравояд, с тази разлика, че мравоядите нямат остри като бръснач зъби.
— Очите й светят — отбелязах аз. — Не е на добро.
— Как виждаш толкова надалеч? — попита настойчиво Сейди.
Стоеше до мен, взираше се в мъничкия силует на снега и аз си дадох сметка, че е права. Животното бе на повече от петстотин крачки под нас. Как изобщо виждах очите му?
— Още си със зрение като на сокол — предположи Баст. — И си прав, Картър. Светещите очи означават, че тварта ни е надушила.
Погледнах я и за малко да изскоча от кожата си. Косата й беше щръкнала около главата, сякаш Баст е пъхнала пръст в контакта.