— Ей, Баст? — повиках я аз.
— Какво?
Ние със Сейди се спогледахме. Тя произнесе само с устни „страх ме е“. Точно тогава се сетих как опашката на Кифличка е настръхвала, ако нещо я е уплашило.
— Няма страшно — казах, макар да не беше никак на добре, че Звярът Сет е толкова опасен и косата на нашата богиня е щръкнала като от електрически ток. — Как ще се измъкнем оттук?
— Ти не разбираш — каза Баст. — Звярът Сет е ненадминат ловец. Щом ни е надушил, нищо не може да го спре.
— Защо се казва „Звярът Сет“? — попита притеснена Сейди. — Толкова ли си няма име?
— И да си имаше — обясни Баст, — нямаше да искаш да го изричаш. Той е известен просто като Звярът Сет — съществото, олицетворяващо Червения властелин. Има неговата сила, коварство… и зъл нрав.
— Супер — рече Сейди.
Животното подуши паметника и се отдръпна с ръмжене.
— Явно не харесва обелиска — отбелязах аз.
— Да — потвърди Баст. — Прекалено много енергия на Маат. Но това няма да го спре задълго.
Сякаш по знак Звярът Сет скочи отстрани на паметника. Започна да се катери като лъв по дърво, забивайки нокти в камъка.
— Ами сега? — възкликнах аз. — С асансьора или по стълбите?
— И с двете ще се забавим — възрази Баст. — Дръпнете се от прозореца.
Тя извади ножовете и ги заби в стъклото. В прозореца зейна дупка и алармите се включиха. В помещението, което използвахме за наблюдателница, нахлу вледеняващ въздух.
— Налага се да прелетите — извика Баст, за да я чуем във вятъра. — Друг начин няма.
— А, не! — пребледня Сейди. — Няма да ставам отново каня!
— Всичко ще бъде наред, Сейди — уверих я аз.
Ужасена, тя поклати глава. Сграбчих я за ръката.
— Няма да се отделям от теб. Ще направя всичко, за да се върнеш обратно.
— Звярът Сет е преполовил пътя нагоре — предупреди Баст. — Няма време.
Сейди я погледна.
— Ами ти? Ти не знаеш да летиш.
— Аз ще скоча — заяви Баст. — Котките винаги се приземяват на лапи.
— Това са повече от сто метра! — викна сестра ми.
— Сто и седемдесет — уточни Баст. — Ще отклоня вниманието на Звяра Сет и ще спечеля време.
— Ще загинеш — промълви Сейди и — аха — да се разплаче. — Много те моля, не мога да загубя и теб.
Баст сякаш се изненада. После се усмихна и хвана Сейди за рамото.
— Ще се справя, скъпа. Ще се срещнем на националното летище „Рейгън“, бъдете готови да бягате.
Още преди да съм възразил, Баст скочи от прозореца. Сърцето ми бе на път да спре. Тя се устреми шеметно право към улицата. Бях сигурен, че ще умре, но докато падаше, Баст разпери ръце и крака и като че ли се поотпусна.
Пронесе се точно покрай Звяра Сет, който нададе ужасен писък, като човек, ранен на бойното поле, после се обърна и скочи след нея.
Баст се приземи на два крака и хукна презглава. Сигурно тичаше със сто километра в час, че и повече. Звярът Сет не беше толкова пъргав. Стовари се тежко на земята и настилката се пропука. Залитна, но не изглеждаше ранен. После се устреми след Баст и подир малко вече я настигаше.
— Тя няма да успее — притесни се Сейди.
— Никога не се обзалагай, когато става дума за котка — предупредих я аз. — Хайде и ние да изпълним задачата си. Готова ли си?
Тя си пое дълбоко въздух.
— Хайде. Докато не съм се отказала.
Пред мен тутакси изникна каня с черни криле, която ги размаха, за да се закрепи в поривистия вятър. Наложих си да се превърна в сокол. Стана по-лесно и отпреди.
След миг се извисихме в студения сутрешен въздух над Вашингтон, окръг Колумбия.
Намерихме лесно Националното летище „Рейгън“. То беше съвсем близо, виждах как през река Потомак се приземяват самолети.
Трудното беше да не забравям какво правя. Зърнех ли мишка или катерица, по инстинкт завивах към нея. Два-три пъти се усетих, че се каня да се стрелна надолу, та се наложи да се сдържам. Веднъж погледнах встрани и видях, че съм се отдалечил на километър и половина от Сейди, която също ловуваше. Насилих се да отида при нея и да привлека вниманието й.
„Иска се силна воля, за да останеш човек — предупреди ме гласът на Хор. — Колкото повече време прекарваш като граблива птица, толкова повече мислиш като нея.“ „Добре че ми каза“, помислих си. „Мога да ти помогна — настоя той. — Нека аз те направлявам.“ „Друг път, Птицеглавецо.“