— Жестоко — казах. — Сигурна ли си, че мога да си я върна?
— Не — отговори Баст. — Хайде, идвайте!
22. Как Лерой се запозна с усмирителното шкафче
Никога дотогава не бях минавал през проверка за безопасност с жива граблива птица. Мислех, че заради нея ще се струпа огромна опашка, но служителят ни заведе на отделно гише. Провериха ни документите. Баст не спираше да се усмихва и да флиртува с мъжете от охраната, да им повтаря, че сигурно спортуват, и те ни показаха с ръка да минаваме. Ножовете на Баст не включиха алармата — тя сигурно ги беше оставила на съхранение в Дуат. Служителите дори не опитаха да пуснат Сейди през рентгена.
Тъкмо си взимах обувките, когато чух от другия край на помещението писък. Баст изруга на египетски.
— Забавихме се.
Погледнах назад и видях, че през терминала със страшна скорост се носи Звярът Сет, който събаряше пътниците — да му направят път. От зъбестата му извита зурла капеше пяна, а раздвоената му опашка плющеше и търсеше какво да ужили.
— Лос! — разпищя се една жена. — Побеснял лос!
Всички се разкрещяха и побягнаха кой накъдето види, с което препречиха пътя на Звяра Сет.
— Лос ли? — учудих се аз.
Баст сви рамене.
— Не може да се каже как ще го възприемат простосмъртните. Сега всички ще си внушат, че е лос, и мълвата ще плъзне.
И иска ли питане — и други пътници се разкрещяха: „Лос, лос!“, и хукнаха, а Звярът Сет продължи да напредва през опашките и да се заплита в загражденията. Към него се спуснаха мъже от охраната, но Звярът Сет ги метна като парцалени кукли.
— Идвай! — подкани Баст.
— Не мога да го оставя да наранява хората.
— Няма как да го спрем!
Аз обаче не се помръднах. Искаше ми се да смятам, че Хор ми вдъхва смелост или че последните няколко дни най-после са пробудили в мен някаква задремала храброст, която съм наследил от родителите си. Но истината беше по-страшна. Този път никой не ме караше да окажа съпротива. Исках го самият аз.
Хората бяха в беда заради нас. Бях длъжен да отстраня опасността. Изпитах същия инстинкт, както когато Сейди се нуждаеше от помощ и трябваше да се застъпя за нея. И да, това ме хвърляше в ужас. Но ми се струваше, че трябва да постъпя точно така.
— Отиди на изхода за самолета — казах на Баст. — Вземи Сейди. Ще се срещнем там.
— Моля? Картър…
— Върви!
Представих си как отварям въображаемото си шкафче: 13, 32, 33. Бръкнах вътре, но не за да извадя вълшебната кутия на татко. Съсредоточих се върху нещо, което бях изгубил в Луксор. То би трябвало да е в шкафчето. За миг не усетих нищо. После почувствах как стискам кожена ръкохватка и извадих неизвестно откъде меча си.
Очите на Баст се разшириха.
— Възхитително.
— Изчезвай — повторих й. — Мой ред е да взема нещата в свои ръце.
— Нали осъзнаваш, че онова там ще те убие?
— Благодаря за вота на доверие. А сега беж да те няма!
Баст хукна презглава, а Сейди запляска с криле, за да се закрепи върху ръката й.
Екна изстрел. Обърнах се и видях, че Звярът Сет се нахвърля на полицай, който току-що беше стрелял по главата му, но без особена полза. Клетият мъж отскочи назад и се приземи отгоре на металния детектор.
— Ей, лосе! — изпищях аз.
Звярът Сет впи в мен пламнали очи.
„Браво на теб! — похвали ме Хор. — Ще загинем геройски!“ „Млъквай!“, помислих си аз.
Погледнах назад, за да се уверя, че Баст и Сейди са се скрили. После се приближих към тварта.
— Така значи, нямаш си име, а? — попитах. — Сигурно не са успели да измислят достатъчно грозно.
Звярът изръмжа и прекрачи друг полицай, който лежеше в безсъзнание.
— Това „Звярът Сет“ е трудно за произнасяне — реших аз. — Ще те наричам Лерой.
Лерой, изглежда, не си хареса името. Спусна се към мен.
Изплъзнах се от лапите му и успях да го фрасна с плоската страна на меча по зурлата, Лерой обаче почти не трепна. Отстъпи назад и отново премина в настъпление, като оголи остри зъби и заточи лиги. Замахнах към врата му, но Лерой не беше вчерашен. Стрелна се наляво и впи зъби в свободната ми ръка. Ако не беше кожената торба, която бях завързал набързо, за да се предпазя, щях да остана без една ръка. Въпреки това Лерой ме захапа през кожата. Прониза ме болка като от нагорещено до червено желязо.