Освен това реших да не му казвам какво накрая ме е преобразило отново в човек. Изобщо не се бях съсредоточавала върху татко. Представих си, че мама е жива, представих си, че се разхождаме двете по „Оксфорд Стрийт“, разглеждаме витрините, говорим си и се смеем — обикновен ден, който така и не успяхме да изживеем заедно. Знам, неизпълнимо желание. Но то бе достатъчно силно, за да ми припомни коя всъщност съм.
Изобщо не споменах за това на Картър, но той се взря в лицето ми и аз усетих, че ми е разчел доста добре мислите.
Отпих от кока-колата.
— Между другото, изпусна обяда.
— Не се ли опита да ме събудиш?
Баст се оригна от другата страна на пътеката между седалките. Току-що си беше изяла сьомгата в чинията и изглеждаше много доволна.
— Дали да не измагьосам малко котешка храна? — предложи Баст. — Или сандвичи със сирене?
— Не, благодаря — промърмори Картър.
Изглеждаше смазан.
— Господи, Картър — намесих се и аз. — Щом ти е толкова важно, ми е останала малко пица…
— Не е заради пицата — прекъсна ме той.
И ни разказа как неговата ba се е разминала на косъм с това да я залови Сет.
От тази новина направо се задъхах. Изпитах чувството, че отново съм хваната като в затвор в тялото на канята и не мога да мисля трезво. Татко, зазидан в червената пирамида? Клетият Еймъс използван за нещо като пионка? Погледнах Баст — дано ме поуспокои.
— Можем ли да направим нещо?
Тя беше мрачна.
— Не знам, Сейди. Сет ще бъде най-могъщ на рождения си ден, а времето по изгрев-слънце е най-подходящо за магии. Ако на развиделяване в този ден Сет успее да предизвика взрив от неудържима енергия, като използва не само своята магия, а я подсили с енергията и на другите богове, които е успял да пороби… е почти невъзможно да си представим хаоса, който ще създаде. — Тя сви рамене. — Значи твърдиш, Картър, че тази идея му е била подхвърлена от някакъв най-обикновен демон?
— Звучеше така — потвърди той. — Ако не друго, първоначалният план хрумна именно на него.
Баст поклати глава.
— Не е в стила на Сет.
Аз се закашлях.
— В какъв смисъл? Точно в негов стил си е.
— Не — настоя Баст. — Това е ужасно — дори за него. Сет се домогва до царския престол, но след подобен взрив може и да не остане нищо, над което да царува. Почти като… — Тя не се доизказа, явно мисълта й се видя прекалено тревожна. — Не разбирам за какво става въпрос, но скоро ще кацнем. Налага се да питате Тот.
— Както го каза, излиза, че няма да дойдеш с нас — отбелязах.
— Ние с Тот не се разбираме много-много. Вие имате по-големи шансове да останете живи…
Светна надписът да затегнем коланите. Пилотът обяви, че започваме да се спускаме към Мемфис. Надзърнах през прозореца и видях широка кафява река, която течеше през местността — беше по-голяма от всички реки, които бях виждал някога. Заприлича ми на неприятна грамадна змия.
Стюардесата дойде при мен и попита:
— Приключи ли, скъпа?
— Очевидно да — отвърнах мрачно.
Мемфис не беше и чул, че е дошла зимата. Дърветата бяха зелени, а небето — ослепително синьо.
Настояхме този път Баст да не „взима назаем“ чужди коли и накрая тя се съгласи да наеме автомобил, но само ако е открит. Не я попитах откъде е намерила пари, но след малко се разхождахме из почти безлюдните улици на Мемфис в беемве със смъкнат гюрук.
Помня града само откъслечно. Минахме през квартал, където преспокойно са могли да снимат „Отнесени от вихъра“: големи бели къщи насред огромни морави със сенчести кипариси, въпреки че пластмасовите фигури на Дядо Коледа по покривите доста разваляха впечатлението. На следващата пресечка за малко да ни убие една бабка, която си изкарваше кадилака от паркинга пред някаква църква. Баст зави рядко и натисна клаксона, а жената само се усмихна и ни махна с ръка. Какво да се прави, южняшко гостоприемство.
След още няколко пресечки се озовахме сред порутени колиби. Зърнах две чернокожи момчета по дънки и тесни тениски — седяха на предната веранда, дрънкаха на акустични китари и пееха. Звучеше толкова добре, че се изкуших да поискам да спрем.
На следващия ъгъл имаше грозен ресторант с написана на ръка табела ПИЛЕ И ГОФРЕТИ. Отвън се беше извила опашка от двайсетина души.