Тереза се смее горчиво. "Ако ме арестуват, поне историята на Ричард ще излезе наяве. Ще бъдат принудени да направят нещо."
"На това ли се надявахте през цялото време? Да помогна на Ричард? Ти не си предател."
Още един унищожителен кикот, после въздишка. Съпротивата се разпада като пясъчен замък под прилива. "Разбира се, че не. Планът беше да го измъкна от затвора и тримата да намерим спокойно място, където да започнем нов живот". Тя забърсва ъгълчетата на очите си. "Не съм искала толкова много. Нормален живот. Това е, което другите хора получават."
За миг не е ясно какво ще направи Тереза по-нататък. Въздухът между тях е зареден, наелектризиран. Всичко е възможно, дори насилието. Линдзи е почти сигурна, че би могла физически да спре Тереза да й навреди - или на себе си. В този момент тя изглежда толкова крехка.
"Ти през цялото време искаше да ме хванеш?" Тереза пита. В този момент тя е тъжна. Устата ѝ е мрачна. "Приятелството ни - от самото начало ли беше игра?"
"Мога да попитам същото и за теб."
Тереза изглежда наранена. Гледа през предното стъкло, а в съзнанието ѝ нещо тиктака. "Може и да ме оставиш да си тръгна. Щетите са нанесени. Те имат Нестеров... и знаеш какво направиха с Кулаков. Няма как да го върнеш назад. Но Ричард ще бъде освободен. Нима не заслужава това?"
Тази жена не смята да приеме факта, че е загубила. Потта се стича по тила на Линдзи. "Всичко свърши, Тереза. Казвам ти, помогни ми да поправя това и аз ще ти помогна".
Тереза се взира в ръцете си. "Ти не разбираш. Направих неща... неща, за които не можеш да ми помогнеш."
"Имаш предвид Кайл Кинкейд?"
Кимване.
"Права си - не мога да давам никакви обещания. По-добре се моли да не умре."
"Той искаше да ме изнудва." Отново онзи смях, крехък. "Те са вълци на седмия етаж, знаеш. Те никога няма да ми простят. Никога няма да ме пуснат."
В очите на Тереза се появява трептене: тя иска да ми се довери. "Моля те, Тереза, като твой приятел: недей да правиш това. Повярвай ми. Ще намерим начин."
Секундите са дълги. Няма избор, не съвсем. Линдзи знае, че Тереза се бави, защото това означава да признае, че никога повече няма да види Ричард. Това означава да се откаже от него. Тя трябва да избира между съпруга си и сина си.
Накрая тя пита шепнешком: "Какво трябва да направя?"
"Да отидем някъде другаде да поговорим. Не се чувствам в безопасност - дори на паркинга." Тя завърта ключа в запалването и включва скоростната кутия на заден ход.
И тогава Тереза прави нещо странно. Тя спуска прозореца, после грабва недокоснатото кафе на Линдзи и го изхвърля навън. Чашата се удря в паркирания до нея автомобил, като покрива шофьорската врата с кафява течност.
"За какво беше това?" Линдзи пита, докато се отдалечава.
"Не се съмнявай, че някога съм била твоя приятелка", е единственото, което Тереза ще каже.
-
Карат към Маклейн, към малко кафене в тих търговски център. Средата на работния ден е и Линдзи е сигурна, че никой от работата няма да ги види заедно. Сядат в задната част на малкия, светъл магазин. В него са само двамата и една сервитьорка на средна възраст в дънки.
Докато се настаняват на масата, на Линдзи ѝ се струва, че вижда пукнатина в безупречната фасада на Тереза. Тя изглежда уморена, сякаш е бягала в продължение на месеци.
"Искам да ми изясниш няколко неща", казва Линдзи. И двете са увили ръце около дебели керамични чаши. "Вие нямате нищо общо със смъртта на Яромир Попов, нали?"
Тереза вдига глава като подплашен кон. "Не." "Дори не знаех, че е един от нашите, до инцидента в самолета".
Изражението и езикът на тялото ѝ потвърждават, че казва истината. Като взема предвид следата от данни и казаното от Евърт Нортроп, Линдзи е склонна да ѝ повярва.
"Нестеров и Кулаков - вие сте дали тези имена на ФСБ".
Тереза пуска брадичката си. Тя не може да погледне Линдзи. "Да." Неизказаното между тях е, че смъртта на Кулаков е на главата ѝ. Нестеров все още е в неизвестност и тя ще бъде отговорна за всичко, което се случи и с този човек. "Но това бяха само двамата."
Линдзи знае какво би попитал Реймънд Мърфи: откъде да знам, че не лъжеш? Докажи го. Всичко това ще дойде съвсем скоро, разпитът, интервютата, Тереза ще им покаже всяка своя стъпка, всеки файл, който е докоснала.
Време е Линдзи да сподели истинското си притеснение с Тереза и е невъзможно да се предвиди как ще реагира тя. "Имам подозрение - без да мога да го докажа, поне засега, - че Ерик е замесен в това".