За момент това изглежда забавлява Тереза. Но ако това е вярно, тя се страхува да му се довери. Тереза се усмихва тъжно. "Колкото и да ми се иска да вярвам в това, Ерик няма нищо общо с това. Аз - аз позволих на гнева си да вземе връх над мен. Сама си го причиних."
Линдзи оставя разкаянието на Тереза да се прояви, преди да изложи всички факти. Тереза е опитен служител по докладването - всъщност тя има звездна репутация - и Линдзи може да се възползва от нейната гледна точка. Ако тя каже истината.
Тереза слуша как Линдзи ѝ разказва за отровата, Саймън и - без да навлиза в подробности - за странните дигитални отпечатъци, оставени по всички файлове на Попов. "Изглежда, че Ерик има нещо общо със смъртта на Попов, съгласна съм с теб по този въпрос. Но всички неща, които съм направил... Той няма нищо общо с това. Отидох при Ерик, когато разбрах, че Ричард е все още жив. Той беше също толкова изненадан, колкото и аз от новината... Умолих Ерик да ми помогне, но той отказа. Каза ми да се примиря с това, че седмият етаж никога няма да възобнови случая..." Тереза поклаща глава.
Линдзи изстива, сякаш е потопена в ледена баня. "Ерик ти каза, че не е знаел за Ричард? Сигурна ли си в това?" Тя не знае. Никога не е виждала стенограмата... изобличаващата стенограма в досието на "Разорбил"...
Линдзи трябва да се сдържи да не хване Тереза за раменете и да я разтърси. "Той те излъга, Тереза..."
"Аз не те следя. За какво е излъгал?"
"Ерик е знаел, че Ричард е жив. Знаел е и никога не ти е казал. Той беше този, който го предложи на седмия етаж. Това, че не ти е казал..."
Тереза се отдръпва, лицето ѝ се свива, сякаш е отхапала от отровна ябълка. "За какво говориш? Откъде знаеш?"
Линдзи едва успява да задържи погледа си върху лицето на Тереза, докато й преразказва стенограмата. Тъга, болка, гняв преминават през лицето на Тереза в бърза последователност. Превръща се в гняв, сляпа ярост.
"Значи той го е направил, за да се спаси. Настояваше, че седмият етаж вече е взел решение. Кълнеше се, че ще ме смачкат като буболечка, ако се опитам да отида при конгресмена или в пресата. Трябваше да мисля за Брайън... Той - той ми каза да му се доверя, че ще се погрижи за мен. През цялото това време това беше игра. Това, че е приятел на Ричард, че се грижи за мен... Акт".
Тя спира, мълчи. Двете жени си разменят познаващи погледи. Сега те са заедно в това. И двете ще успеят или ще се провалят. Заедно.
ТРИДЕСЕТ ОСЕМ
Тарасенко се връща в града, който мрази най-много.
Взема Uber от националното летище до хотела си. Настанява се на задната седалка на "Хонда Акорд" (много чиста за руските стандарти, а шофьорът дори му предлага бутилка вода) и наблюдава градския пейзаж. Магистрала "Джордж Вашингтон", покрай изходите за Пентагона и Националното гробище "Арлингтън", а сега потъва в гора, тъмна и самотна като всяка руска приказка. И той е чувал точно толкова истории за парковете на Вашингтон, колкото и за горите край Москва. Кой знае какво се случва в тези гори през нощта? Убийства, сделки с наркотици, нападения... Той не е това, за което се представя - за света, за себе си.
Основната причина, поради която не харесва Вашингтон, е, че той твърде много се опитва да бъде харесван. Толкова много красиви паметници, твърде много модерни магазини. Твърде много скъпи, модни коли по пътищата. Всичко е твърде спретнато, твърде чисто за неговия вкус. Според него столицата на една велика сила трябва да прилича на призьор в тежка категория. На Вашингтон му липсва стоманеният гръбнак, от който се нуждае една истинска свръхсила, за да даде на другите държави да разберат, че не се ебава. Той трябва да вдъхва страх. Вашингтон, окръг Колумбия, изгуби гръбнака си още преди няколко президенти и с времето това само се влошава. Сега той е препълнен с лобисти и адвокати, които казват на правителството какво да прави, а корпорациите подкрепят политиците, сякаш става дума за конно състезание. Може би и в Москва те се занимават с това заради парите, но никой не забравя кой командва. Това не е безумно заграбване на земя, всеки се стреми да получи каквото може. При Твърдия човек цари хармония. Той държи всички в подчинение.
В Убер той следи за опашка на ФБР, но е сигурен, че е чист. Пътува под нова самоличност и изглежда, че все още не са го доловили. Още едно доказателство, че Вашингтон не е суперсила, каквато беше някога. Имаше време, когато ФБР ги следеше още в момента, в който слязат от самолета. В Пекин трябва да се притеснявате за лицево разпознаване навсякъде, където отидете. Отново свръхсила, която не се прецаква. По-младите руски разузнавачи предпочитат да бъдат командировани в Сингапур, Хонконг и континентален Китай заради предизвикателството. Технологиите на тези места ви държат нащрек. Не ви позволява да се успокоите. Не е забавно, когато на противника не му пука.