Тереза ѝ хвърля спасително въже. Линдзи решава да го приеме.
"Разследват ме."
Мълчание. Тереза се обляга назад в пластмасовия стол. "Уау." Без да се обиждаш, но изглеждаш като последния човек, който би нарушил правилата.
"Толкова ли съм добронамерена?"
"Не може да е много лошо, щом ти позволяват да запазиш значката си."
Половин усмивка. "Това е само заради Ерик. Заради разследването."
Веждите на Тереза се вдигат нагоре. Тя сякаш започва да казва нещо, но после се колебае. "Не си длъжна да ми казваш какво се е случило, ако не искаш..."
Кажи го бързо, като че ли сваляш превръзка. "Срещах се с офицер от чуждо разузнаване, докато бях в Бейрут". Тереза работи усилено, за да потисне каквито и да било мисли, които я спохождат. Линдзи не може да каже дали в този момент я преценяват.
"Той е британец", добавя тя, знаейки, че това ще има значение.
"Получихте ли някаква добра информация от него? Ако получиш някаква информация, която да подлежи на докладване, от него, всичко щеше да ти бъде простено", пропуква се Тереза. Тя се опитва да разведри обстановката, но това не е съвсем невярно.
"Не беше така. Не сме говорили за работа." Това никога не е вярно, не и в тази сфера на работа. Сега Линдзи не иска да казва нищо повече, не иска да преживява всичко отново. Раната не е толкова умна, колкото тази сутрин. Най-накрая да каже на някого за това е отслабило властта ѝ над нея.
Само че сега Тереза знае нещо лошо за нея. Нещо, което би могла да стовари върху главата на Линдзи, ако пожелае. Тя е дала на Вдовицата лост за влияние.
Но един истински приятел не би направил това, нали?
"Значи той е бил само авантюра, този човек?" Тереза пита. "Това е твърде лошо... Хубаво е, нали знаеш, да си с някой от бизнеса. Те разбират през какво преминаваш."
Линдзи е чувала това и преди. Но тя не е сигурна, че това не е просто начин хората от Агенцията да се оправдаят. Жена ми не ме разбира. След това скачат в леглото с колега.
"Би било жалко да загубиш този човек, ако наистина го харесваш. Трудно е да се намери подходящият. Ще бъде много жалко, ако трябва да го оставиш да ти се изплъзне". Тереза отпива дълго от кафето си. "Има и друг начин да погледнеш на това, разбира се. Без мъж в живота си ти си свободна да правиш каквото си искаш. Поискай назначение в Париж или Тимбукту, на всяко място, което ти хрумне. Вземете това назначение в Сливен, доброволно станете изпълнителен асистент на директора. Сега можеш да се справиш с дългите часове."
Линдзи се засмива. "Да не би да ми кажеш, че имам нужда от съпруг?"
"Боже, не." Тереза става мрачна. Те стъпват на чувствителна почва. "Бракът е голяма работа. Ангажимент. Наистина вярвам в това. Това е тест за това кой си като личност. Трябва да си сигурен, че си готов."
Известно време те седят в мълчание. Най-важното нещо в живота на Тереза, изглежда, е бил бракът ѝ. Сега, когато Ричард си е отишъл, какво означава това за Тереза? Какво е тя, ако не е съпруга на Ричард Уорнър?
Линдзи слага чашата си. "Благодаря, че ми беше терапевт за разговори. Много ми харесваше Дейвис - този човек." Споменаването му в минало време дразни, но Дейвис Ранфорд вече е част от миналото ѝ. Тя не вижда никакъв начин да се събере отново с него, не и докато все още работи.
"Единственият съвет, който имам, е да направиш това, което чувстваш за правилно", казва Тереза. "Ако това е да се бориш, за да задържиш този мъж, тогава се бори. Или пък, ако със сърцето си знаете, че това е било грешка, оставете го да си отиде. Само вие знаете отговора на този въпрос."
Линдзи излиза на паркинга заедно с Тереза. Жените се сбогуват и Тереза се отправя към мястото, където е паркирала своето Volvo, докато Линдзи сяда зад волана на автомобила си под наем. От разговора в кафенето насам тя не може да спре да мисли за Дейвис. Грешка ли беше да го остави да си отиде, това ли е, което я тревожи? Няма нищо, което да иска да направи повече в този момент, от това да се облегне на дългата му, едра фигура и да усети как ръката му се плъзга около рамото ѝ, привличайки я към себе си. Да усети как я погалва по косата и ѝ напомня, че животът е твърде кратък, за да съжалява.
Поемайки си дълбоко дъх, тя завърта ключа в запалването и потегля.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
Сутрините започват да влизат в равномерен ритъм. Включва компютъра си и завърта копчето на бравата за сейфа си. Затваря вратата, за да заглуши звуците на живота навън, шумоленето на гласове и трополенето на стъпки, които се приближават и отдалечават. За да се настрои така, че да издирва предател.
Трябва да е сигурна за Кулаков, че официалната причина за смъртта не е правдоподобна. Затова се обажда на Рут Малъри, една от старите рускички. Един от малцината, които са работили по мишената още от времето на Съветския съюз, но Линдзи чува, че тя е на път да се пенсионира. "Получихте ли доклада, който ви изпратих?" пита Линдзи, щом Малори вдига телефона.