"Разбира се, че получих. Това бяха едни снимки."
"Чие дело, ако трябва да гадаеш?"
"О, това е ФСБ, няма съмнение. Може би и полицията е замесена. Те са известни с това, че прекаляват, ако ФСБ им позволи да се забавляват".
"Разочарован съм, че не са се справили по-добре със замитането на следите си".
"Те нямат причина да се крият. За целите на сплашването е по-добре всички да знаят на какво са способни."
Когато Линдзи пита Малъри - която познава всеки, минал през вратите на руския отдел през последните четиридесет години - какво знае за Кейт Франклин, Малъри се засмива рязко. "Това е глупава игра, да се опитваш да гадаеш. Веднъж вече съм минавала през това, нали знаеш. Олдрич Еймс. Бях младши офицер. Това е жалко изпитание, през което трябва да се премине. Абсолютно жалко. Обръщат кабинета наопаки, разпитват всички. Разследват те до последния инч от живота ти. Това унищожава морала. Тук цялата ви идентичност се гради върху надеждността. Дават ти достъп до тайни, защото ти се доверяват, и - не за нещо, което си направил, ами ти го отнемат. Тогава виждаш нещата такива, каквито са в действителност: те не ни имат доверие, не съвсем."
Линдзи усеща трептене на признание. Избутват я от гара Бейрут, изпращат я у дома.
"След това откриваш, че един от вас е бил предател, че това не е било преследване на диви коне, както си се надявал, и е по-лошо. Безкрайно по-лошо. Спомняш си всички разговори, които си водил с него. Спомняш си всички съмнителни неща за него, как никой не го е харесвал, как е било толкова очевидно, че нещо не е наред, и въпреки това са го оставили да продължи... Защо е така? Чудили ли сте се някога? Искате да им дадете предимство на съмнението, но защо винаги са толкова бавни по отношение на лошите яйца и толкова бързи, когато става въпрос за невинните? Никога не съм разбирал това... Струва ми се, че е вид малодушие. И разочарование за онези, които са се доверили на системата".
Макар че всичко, което Малъри току-що каза, е вярно, то не помага на ситуацията в момента. Когато обаче Линдзи е на път да се сбогува, Малъри добавя: "Ако си спомням правилно, преди няколко години може би имаше нещо, свързано с Франклин... Не мога да си спомня подробности. Но можеш да поговориш с Рийз Мънроу. Мисля, че той беше неин ръководител по онова време."
Рийз беше шефът на Линдзи в Москва. Макар че беше минало известно време, откакто за последен път бяха контактували, тя би искала да има възможност отново да говори с него. "Къде е Рийз сега?"
"В Беларус. Сигурно много е ядосал някого, за да го изпратят там", казва Малъри със смях.
Линдзи си прави бележка да изпрати на Рийз имейл.
-
Тя обръща внимание на файловете, които Реймънд Мърфи изпрати вчера. Пристигнаха късно, точно когато тя се прибираше. Той извади дневниците за достъп до трите отсека - "Лайтхаус", "Скипджак" и "Чингис". Ако някой се опита да получи достъп до тези електронни файлове, които се намират зад защитна стена, това ще бъде отбелязано в тези дневници. Реймънд вече я беше предупредил, че никой не преглежда дневниците за аномалии в реално време; те са там само за резервно копие, за проверка след като се е случило дадено събитие. Файловете не са нищо друго освен редове и редове от цифри и препинателни знаци и фрагменти от думи, които означават нещо за компютъра, но нищо за нея. Търсиш шаблони и нищо повече, затова Реймънд прехвърли тази задача на Линдзи. Нямам време да преглеждам дневниците - беше написал той в имейла си. А аз съм ти определил час за разпит на Кейт Франклин този следобед.
Наистина би трябвало да накарат някой програмист да се заеме с това, но няма достатъчно програмисти, а освен това повечето програмисти биха сметнали това за под достойнството си, което означава, че тя ще чака дни, ако не и седмици, някой от тях да се заеме с това.
Тя се взира в редовете, докато очите ѝ не се присвиват. Накрая идентифицира кода, който означава, че е направен опит за достъп до даден файл, но достъпът е бил отказан. След това установява коя поредица от цифри е идентификаторът на компютъра. В повечето случаи тя вижда идентификатора на компютъра само веднъж, което означава, че попадението в ограничен файл вероятно е било грешка, печатна грешка. Но повтарящи се попадения от един и същ идентификатор на компютър: това означава, че някой съзнателно се опитва да получи достъп до файлове с ограничен достъп.