Не след дълго тя вече има кратък списък с идентификатори.
Изпраща списъка на Реймънд, като го моли да посочи компютрите с тези идентификатори. Той ѝ отговаря, че това ще ѝ даде само информация за местоположението на компютъра, което не е задължително да се равнява на лице. Някой би могъл умишлено да използва компютъра на друг човек, като изчака, докато неволно се отдалечи, без да заключи компютъра си: това е известен начин да се опиташ да скриеш самоличността си. Ето защо повечето компютри са настроени да се заключват автоматично след кратко време.
Ето защо е толкова трудно да се хванат тези момчета - изписва той като последна мисъл.
Изпратените от Реймънд дневници обхващат последните три месеца. След цялото си пресяване открива само шепа подозрителни дейности, което я изненадва, но вероятно би зарадвало охраната. Тя се опасява, че шансовете къртицата да е един от номерата са доста малки. Три месеца може би са твърде скорошни. Къртицата може да е тръгнала да търси информация преди месеци, но руснаците да са решили да действат едва сега. Може би трябва да помоли Реймънд да извади дневниците отпреди една година...
И тогава ѝ хрумва: броят на опитите за достъп до файловете, дори от оторизирани потребители, е малък. Това означава, че никой не чете докладите - по електронен път. Но какво да кажем за хартиените копия? Служителите не са насърчавани да съхраняват хартиени копия по различни причини. Те са по-малко сигурни, а освен това съществува проблемът със съхранението и изхвърлянето им. Тя обаче знае, че това все още се прави. Всички разпечатват копия на важните доклади, тези, на които се позовават често. Възможно ли е къртицата да получава хартиени копия?
Джан Уестърлинг е отговорник за докладите в "Маяк". Линдзи си спомня как е разговаряла с жената в деня, когато е намерено тялото на Кулаков, колко разстроена е била. Впечатлението ѝ за Уестърлинг е, че е неопитна, но сериозна и не особено небрежна.
Линдзи се запътва към бюрото на Уестърлинг. Едно от многото сиви бюра, на Линдзи ѝ трябва минута, за да си спомни къде се намира, но накрая го намира. Под бюрото са захвърлените обувки за ходене, бутилка за вода от неръждаема стомана. На текстилния панел е залепена снимка на Уестърлинг в туристически дрехи, пухена жилетка и слънчеви очила, правата ѝ черна коса е прибрана на опашка, главата ѝ е наведена до друга жена на приблизително същата възраст.
Кабината е празна. Служителят, отговарящ за докладите, вероятно е заминал на среща. Без да изглежда прекалено очевидна, Линдзи се оглежда. Компютърният монитор е заключен, както би трябвало да бъде, но на открито има документи. Сейф с две чекмеджета се намира под прав ъгъл към бюрото и явно е отворен, чекмеджетата са издърпани, за да не се заключва автоматично. Хората оставят сейфовете си отворени, въпреки че не би трябвало да го правят, като да оставиш колата си да работи, докато отиваш до банкомата. Това е удобно. Не вярваш, че нещо ще се случи. Отваряте ги сутрин и ги оставяте отворени през целия ден, без да очаквате, че някой ще ги прерови, когато вас ви няма.
Тя се оглежда наоколо. Трезорът е голяма, отворена пещера, съставена от кабинки с прегради, високи пет фута. В зоната на Уестърлинг може да се види от поне три други кабинки, макар че това ще е частична гледка и то ако съседите случайно вдигнат поглед от компютъра. Линдзи може да посегне и да прерови отчетите в сейфа и макар че може да бъде забелязана, тя се съмнява, че някой ще й се обади за това.
Тя разполага с това, което ѝ е необходимо за "Лайтхаус". За да проследи действията на Скипджак, тя трябва да попита Маги къде може да намери Кайл Кинкейд, отговорника за докладите. Оказва се, че той е в друга част на сградата, където седи с екип, който следи кибермишени. Докато правят кратката разходка, Маги пита как Линдзи се е настанила.
"О, добре", казва Линдзи, предпазлива да каже твърде много за разследването, без да е сигурна какво е казал Ерик на Маги. Някои мениджъри се отнасят към офис мениджърите си като към секретарки, но други ги включват в почти всичко.
"Ерик се радва, че си тук. Не знам дали е имало някой друг, към когото да се обърне."
Хубаво е да го каже Маги, но може ли да е вярно? Линдзи знае, че има много други бивши офицери от руския отдел, които също биха могли да се справят с разследването - някои от тях са по-опитни. Освен това над главата ѝ е надвиснал Бейрут. Тя се чуди дали Маги знае нещо за това. Ако не друго, то Линдзи е длъжник на Ерик: това може да допринесе много за отпадането на проблема.
Кайл Кинкейд се намира в друг огромен, отворен, слабо осветен офис. Мъжете в кабинетите около него са все по-млади и той държи съда с поток от разговори за излета на пейнтбол през изминалия уикенд. Кайл Кинкейд изглежда като бивш военен, който най-вероятно е напуснал службата си като младши офицер, за да се присъедини към Агенцията - от подстрижката до изправената стойка и мускулестото телосложение. Носи бяла риза с безредно навити до лактите ръкави и грозна вратовръзка, избрана от човек, на когото не му се е налагало да си купува много. До краката му лежи изтъркано куфарче от платно.