"Кайл?" Тя прекъсва разговора му, за да се представи и да му каже защо го е потърсила. "Има ли място, където да поговорим насаме?"
Двамата се отправят по коридора към една конферентна зала. Той се плъзга на един стол. Не се опитва да скрие скептицизма си. Не че не вярва на онова, което му е казала, но явно не му харесва, че тя ще съди как си е свършил работата, ако може да е направил нещо, заради което да бъде задържан неговият актив. "Просто се опитваме да разберем какво се е случило - казва тя, макар да знае, че това няма да го успокои.
"Как руснаците са разбрали за Нестеров?" Кинкейд пита.
"Именно това се надяваме да разберем. Трябва да ми отговорите на няколко въпроса."
Той се усмихва. "Звучиш като ченге. Трябва ли ми адвокат?"
Трябваше да вземе със себе си Реймънд Мърфи, тогава поне щяха да си играят на добро и лошо ченге. "Не съм с КИ. Сигурна съм, че ще говорят с теб съвсем скоро. Опитвам се да разбера дали някой не е получил достъп до досиетата на Нестеров, който не би трябвало да има. Забелязахте ли нещо нередно напоследък? Хора да задават въпроси, които не са били разчетени за достъп, да искат да видят докладите му?"
"Не... Но сега има голям интерес към докладите на Скипджак. Той предава добра информация, макар че това не винаги е било така. Броят на хората, които знаят истинската му самоличност, обаче - той е малък. Повечето хора не се интересуват от това кой е източникът, стига информацията да е добра. След като се уверят, че не лъже, не мислят повече за това".
"И няма нищо необичайно, за което да си спомняте?"
"Нищо." Той се намръщва като раздразнителен ученик. "Защо една къртица би издала Скипджак? Това е частта, която не разбирам. На Москва не би ѝ пукало за дребни картофи като него. Мисля, че Станцията беше готова да го отпише. Имаше късмет, че го пренасочиха към това киберзвено. Нещата щяха да се обърнат за него."
Ушите на Линдзи се надигат. Той засегна нещо, което я тормозеше: как къртицата е решила да предаде тези три актива? Те са неравни: "Лайтхаус" и "Скипджак" не са били големи производители, както каза Кинкейд. Но "Чингис", Попов, е бил скъпоценен камък в короната. Сам по себе си Чингис би бил повече, отколкото руснаците биха могли да се надяват.
От друга страна, те са толкова разнообразни, колкото може да бъде, от три различни програми: научна, военна и високопоставен актив в областта на сигурността. Човек би си помислил, че къртицата ще има достъп само до една програма. Къртицата или демонстрира способността си да пробива защитни стени, или... тук има друга причина, за която Линдзи още не се е сетила.
На излизане Линдзи преглежда бюрото на Кинкейд. Той седи с гръб към трима други служители, а четирите им кабинета образуват квадрат с обща маса в средата. Изглежда оживено място, четиримата мъже непрекъснато разговарят помежду си. Забелязва и сейфа на Кинкейд: чекмеджетата са отворени, манилските папки надничат навън, изкушавайки всеки да ги грабне. Но най-вероятно поне един от тези четирима мъже ще бъде наоколо във всеки един момент. Трудно би било да се стигне до тези папки, без да бъдат забелязани.
Освен ако къртицата не седи наблизо. Или пък Кинкейд е по-глупав, отколкото изглежда. Има път през всички тези парченца, който води до отговор, но в момента тя не може да го види.
-
Същия следобед идва среща, която Линдзи не е очаквала с нетърпение: интервюто с Кейт Франклин. Линдзи казва на Реймънд Мърфи, че иска да говори с нея насаме, а не да участва в разпита на КИ. Бейрут все още е пресен в съзнанието ѝ: собственият ѝ разпит от началника на участъка, затрупан с въпроси, въпреки че не се интересуваха от отговорите ѝ, а мнението им вече беше взето. Срамът, съжалението и страхът. Твърде сурово е за нея да седи от другата страна на масата, да гледа как някой друг преминава през същото изпитание.
Тя съчувства на тази жена от другата страна на масата, която е принудена да изповядва грешките си пред непознати. Франклин седи на масата, с прегърбени рамене и присвити очи. На лицето ѝ е изникнал грозен участък от псориазис. Косата ѝ е едва сресана, дрехите ѝ сякаш не седят добре на тялото ѝ, сякаш е разместила копчетата или е облякла твърде малък размер. Всичко в стойката и поведението ѝ говори, че вече се е отказала. Вероятно й се иска подът да се отвори под нея, да може да предаде значката си и да целуне пенсията си за сбогом, ако само я пуснат да излезе през вратата. Заплашват я със затвор, което я кара да се подчини. Стомахът на Линдзи се свива, за да я погледне.